Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
11.
Съпротива срещу иновацията
„Когато бъде предложено ново изобретение, всеки човек първо възразява и бедният изобретател страда от всички намусени изказвания.“
Уилям Пети, 1662 г.
Когато новостта е пагубна: случаят с кафето
Иновацията е източникът на просперитета и въпреки това често пъти е непопулярна. Да вземем случая с кафето, доста късно навлязло в цивилизацията и достигнало Европа и Азия малко преди 1500-те години. Кафето е етиопско растение, чиито зърна могат да бъдат печени и от тях да се получи стимулираща и пристрастяваща напитка. Печенето и смилането на зърната изисква машини, затова кафето по принцип се купува и се пие на обществени места. Разпространението на вериги магазини за кафе и кафенета по целия свят с причудливите им менюта и репутация на идеално място за срещи е всеобщ модерен феномен, свързван със „Старбъкс“. Но това е едва последната версия на модела. Кафенетата са популярно място за срещи от четири века. През 1655 г. аптекар на име Артър Тилярд основал „Оксфордския кафе клуб“, където студенти обсъждали идеи на по чаша топла напитка. Това може да бъде наречено „кафене“. Седем години по-късно клубът станал „Кралското общество“, Академията на науките на Британия.
Но историята на кафето също показва ключова черта на иновациите: че те почти винаги срещат съпротива. Когато кафето започва да се разпространява из Арабия, Турция и Европа през 1500-те и 1600-те години, то се сблъсква с яростна опозиция и често, макар и в крайна сметка неефективно, било забранявано. През 1511 г. Хаир бей затворил магазините за кафе и кафенетата в Мека, изгорил всички запаси от зърна и наредил всеки, хванат с кафе, да бъде бит. Султанът на Кайро отменил решението му, но не за дълго. През 1525 г. кафето в Мека било забранено отново. През 1534 г. съпротивата срещу него стигнала и Кайро, където тълпата трошала магазини и кафенета. Забраната обаче се провалила, хората пак пиели кафе. Дори бил приет закон, че ако мъж не купи кафе за жена си, това било основание за развод.
Кафето стигнало до Константинопол през 1550-те години и било забранено от султан Селим II. През 1580 г. узурпаторът Мурад III също го забранил, както направил и Мурад IV през 1630-те години. Това е ясен белег, че забраните все се проваляли, но защо всички тези управници били толкова заклети врагове на напитката? Предимно защото кафенетата били места за сплетни и клюки, а оттам и за потенциални размирици. Мурад III имал параноя, че фактът, че е избил цялото си семейство, за да седне на трона, може да е тема на разговор в кафенетата. Осмелявам се да твърдя, че е имал право и темата понякога е била засягана.
През 1673 г. Чарлз II, крал на Шотландия и Англия, се опитал да забрани кафенетата и бил пределно откровен защо е толкова отявлен техен противник:
„Що се отнася до кафето, чая и шоколада, не ми е известно от тях да има някаква полза, но местата, където се продават, са удобни за срещи на хора, които седят там по половин ден и обсъждат с всякакви типове държавни дела, говорят за новини и разгласяват лъжи, подлагат на съмнение преценката и благоразумието на управниците, критикуват всичките им действия и втълпяват шепнешком предразсъдъци в ушите на хората. Те възхваляват и преувеличават собствената си роля, знания и мъдрост и омаловажават управниците си. Ако това продължава твърде дълго време, може да се окаже гибелно и разрушително“.
Имало и други основания за съпротивата срещу кафето. Хората, които произвеждали и продавали вино във Франция или бира в Германия не били съгласни с появата на новия конкурент, който на всичкото отгоре стимулирал, а не опивал клиента. В Марсилия през 1670-те години винарите намерили подкрепа сред представители на медицинската професия, особено в университета на Екс, където двама професори предприели атака срещу кафето, подтикнати от студент по медицина, известен само като „Коломб“. В памфлета си „Дали употребата на кафе е вредна за жителите на Марсилия“ той твърди, че „буйстващата енергия“ на кафето навлизала в кръвта, привлечена от лимфата, обезводнявала бъбреците и хората ставали изтощени и безсилни. Това, разбира се, е псевдонаучна глупост, но хората я приели за чиста монета и си платили. Горе-долу по същото време в Лондон се развихрила битка с памфлети по темата. „Залп срещу кафето или женитбата на турчина“ излязъл през 1672 г., но две години по-късно получил отговор от основателя на едно от първите кафенета в Лондон, ливанския търговец Паскуа Росее: „Кратко описание на отличните достойнства на отрезвяващата и благотворна напитка, наречена кафе“.