Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Няма да й хареса — предупреди Брон.

— Хубаво. Колкото по-дълго чака Церсей, толкова повече ще се ядоса, а гневът я прави глупава. Предпочитам ядосаните и глупавите пред спокойните и умните. — Тирион метна плаща в носилката и Тимет му помогна да се качи.

Пазарният площад зад Портата на боговете в обичайни времена гъмжеше от селяни, дошли да продават зеленчуци, но сега бе почти празен. Сир Джейслин го посрещна при портата и вдигна стоманената си ръка в отривист поздрав.

— Милорд. Вашият братовчед Клеос Фрей е тук. Дошъл е от Речен пад под мирно знаме с писмо от Роб Старк.

— Мирни условия ли?

— Така казва.

— Милият ми братовчед! Заведете ме при него.

Златните плащове бяха затворили сир Клеос в стаичка без прозорци в стражевата сграда. Щом влязоха, той стана.

— Тирион, ти си най-желаната гледка за очите ми.

— Не го чувам много често, братовчеде.

— Церсей с теб ли е?

— Сестра ми е заета с други неща. Това ли е писмото на Старк? — Взе го от масата. — Сир Джейслин, можете да ни оставите.

Байуотър кимна и излезе.

— Помолиха ме да предам предложението на кралицата регент — каза сир Клеос, след като вратата се затвори.

— Ще го занеса. — Тирион хвърли око на картата, която Роб Старк беше приложил към писмото си. — Всичко с времето си, братовчеде. Изглеждаш изнемощял и отслабнал. — Всъщност изглеждаше много по-зле.

— Да. — Сир Клеос се отпусна на пейката. — В речните земи е лошо, Тирион. Около Окото на боговете и особено по кралския път. Речните лордове горят нивите си, за да ни изнемощят, а тиловите отряди на баща ви палят всяко село, което завземат, и избиват простолюдието.

Такъв си беше законът на войната. Кланица за простолюдието, докато знатните се държат един друг в плен заради откуп. „Припомни ми да благодаря на боговете, че съм се родил Ланистър.“

Сир Клеос прокара длан по кафявата си коса.

— Въпреки че бяхме под мирно знаме, два пъти ни нападнаха. Вълци в ризници, жадни да посекат всеки, който е по-слаб от тях. Само боговете знаят на чия страна са започнали, но сега действат само на своя глава. Изгубихме трима и два пъти по толкова са ранени.

— Какви са вестите за противника? — Тирион отново насочи вниманието си към условията на Старк. „Момчето не иска прекалено много. Само половината кралство, да освободим пленниците си, заложниците да върнем, меча на баща му… ах, да, и сестрите му.“

— Момчето си седи безгрижно в Речен пад — каза сир Клеос. — Мисля, че се страхува да излезе срещу баща ти на бойното поле. Силите му отслабват с всеки ден. Речните лордове го оставиха, всеки се върна да си пази земите.