Приказки за боговете

— А би ли постъпил по същия начин? Боар се засмя.

— Сега вече ме хвана на тясно — отговори той. — Не, не бих.

След като видя посърналото лице на Аниор, нежно добави:

— Но не те осъждам за това, което си направил. Действал си от любов, макар че малко избърза. Направи това, което смяташе за правилно и аз нямам намерение да се поставям над твоите решения.

Подкрепи думите си с нова вълна от нежност и постепенно черния облак край тялото на Аниор се разсея. Но му предстоеше да съобщи на Аниор далеч по-неприятни неща и Боар леко се натъжи. Аниор веднага забеляза промяната в настроението му и го погледна с напрегнато очакване.

— Теорите, отговарящи за този сектор, се събраха и взеха решение как да ни накажат — продължи Боар.

Аниор го прекъсна възмутен:

— Защо „ни“? Нека правят с мен, каквото си искат. Но ти нямаш нищо общо с това!

— Ние сме като скачени съдове. Всичко, което става с единия от нас, незабавно се отразява на другия. Всяка наша радост е обща, но и всяка наша мъка. Когато наказват теб, те все едно наказват и мен.

Аниор го погледна с виновно лице. За първи път той съжаляваше за постъпката си. Не искаше заради любовта му към Сатара да пострада Боар.

— Не се тревожи за мен — успокои го Боар, — моят дял е доста по-лек от твоя. Смятат, че не си достоен да бъдеш ангар и ще те преместят.

Аниор се засмя горчиво. И без това не знаеше как да погледне ангарите в очите. Те обожаваха Сатара и нямаше скоро да му простят, че го беше прогонил на горното ниво.

— Ще ме върнат на Земята ли? — попита той.

— Не — отговори усмихнат Боар. — Те не могат да те преместят отново на физическо ниво. Прекалено много сила си натрупал. А нея не могат да ти я вземат.

Той помълча малко, любувайки се на излъчването на второто си Аз. Аниор дори не подозираше какво беше спечелил от любовта си към Сатара. Той още не знаеше стойността на тази сила.

— Ще те прехвърлят към диабата. От светъл ангар ще се превърнеш в черен диабо. Но не се плаши! Това далеч не е най-лошото, което можеше да ти се случи. Обсъждаха доста по-гадни варианти, но Веова те защити. Каза, че си, бил много подходящ за диабо, повече отколкото за ангар.

— Същото ми казаха и ангарите — усмихна се притеснен Аниор. — Но нищо не зная за тях. Разправяха разни щуротии, в които просто не можах да повярвам.

— Най-вероятно са били верни — отговори Боар. — Но да си диабо има едно безспорно предимство: те за разлика от ангарите добре развиват индивидуалността си и имат чувство за хумор. Може би там ще ти харесва повече, отколкото при ангарите. Само се пази от Ханура. Тя е ужасна.

Аниор го погледна учуден.

— Тя? Ханура не е ли теор?

— Теор е — обясни Боар. — Но това, че сме безполови, защото нямаме нужда да се размножаваме, не означава, че в нас няма женски и мъжки същности. Теорите не ги проявяват много силно и ние гледаме на себе си като на равни. Понякога едната страна преобладава и тогава тази склонност се проявява във външния вид, който предпочитат. Ханура е типичен пример за това.