Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
В края на краищата Се’недра естествено прибягна до сълзи и избяга; останал сам, Гарион се чувстваше по-скоро глупав, отколкото засрамен. Продължи да се ядосва, измърмори няколко цветисти обиди, които беше пропуснал да й каже, после въздъхна и замислено се облегна на перилата на кораба, за да наблюдава спускането на нощта.
Макар че не би го признал дори пред себе си, младежът беше благодарен на принцесата. Абсурдната им свада бе снела мъгливата пелена, обгърнала разсъдъка му. Сега съвсем ясно виждаше, че дължи извинение на леля Поул. Беше се нахвърлил върху нея, воден от дълбоко вкорененото в съзнанието му чувство за вина, опитвайки се по някакъв начин да обвини нея за извършеното от него. Беше съвсем очевидно, че не е възможно да избяга от собствената си отговорност. След като прие този факт, той необяснимо защо се почувства по-добре.
Притъмня. Тропическата нощ тежеше над света, миризмата на гнилоч и застояла вода долиташе от блатата, където не беше стъпвал човешки крак. Малко отвратително насекомо пропълзя под туниката му и започна да го хапе между раменете — там, където ръката му не можеше да достигне.
Без абсолютно никакво предупреждение — нито звук, нито шепот, нито някакъв намек за опасност — някой сграбчи ръцете му изотзад, после влажен плат плътно прилепна върху устата и носа му. Гарион направи опит да се съпротивлява, ала ръцете, които го държаха, бяха много силни. Напрегна се да извърне глава, за да освободи лицето си и да извика за помощ. Платът имаше странна миризма — пресищащо, болезнено сладка, някак си плътна. Зави му се свят, съпротивата му отслабна. Младежът направи последно усилие, после замайването стана толкова силно, че той изгуби съзнание.
ГЛАВА 27
Намираха се в някакъв дълъг коридор. Гарион ясно виждаше каменните плочи, с които беше настлан подът. Трима мъже, го носеха, обърнат с лицето надолу; главата му болезнено се люшкаше. Устата му беше пресъхнала, плътната сладникава миризма, с която беше пропит платът, все още се носеше наоколо. Той вдигна глава и направи опит да се огледа.
— Събуди се — каза мъжът, който държеше едната му ръка.
— Най-сетне — измърмори един от останалите. — Държа прекалено дълго парцала до устата му, Айсус.
— Зная какво правя — отвърна първият. — Сложи го на пода.
— Можеш ли да стоиш на краката си? — обърна се Айсус към Гарион. Косата по бръснатата му глава беше набола и стърчеше, дълъг белег разсичаше лицето му от челото до брадичката, преминавайки през сбръчканата кожа на изтеклото му око. Препасаната му с колан дреха беше оцапана с мазни петна.
— Стани — нареди Айсус със съскащ глас, после го срита.
Гарион се опита да се изправи. Коленете му бяха омекнали и той се подпря с ръка на стената, за да си помогне. Камъните бяха влажни и покрити с някаква плесен.
— Водете го — заповяда Айсус на другите. Те сграбчиха Гарион за ръцете и наполовина го повлякоха, наполовина го понесоха по влажния коридор подир едноокия. Скоро се озоваха в обширно сводесто помещение. Огромни каменни колони, покрити с различни фрески, поддържаха високия таван, малки газени лампи бяха окачени на дълги вериги или поставени на каменни лавици по стените и колоните. Групи мъже, облечени в пъстроцветни дрехи, безразборно се движеха от място на място, потънали в някакъв замечтан унес.
— Хей, ти! — извика отсечено Айсус на един закръглен млад мъж със сънливи очи. — Кажи на Сади, главния евнух, че доведохме момчето.
— Ти си му кажи — отвърна младият мъж с писклив глас. — Не обичам такива като тебе да ми дават заповеди, Айсус.
Айсус рязко го плесна през лицето.
— Ти ме удари! — изпищя закръгленият и се хвана за устата. — Разкървави ми устната — виждаш ли? — И протегна ръка, за да покаже кръвта.
— Ако не направиш каквото ти наредих, ще ти прережа тлъстото гърло — заяви Айсус с равен, лишен от чувства глас.
— Ще се оплача на Сади.
— Ами хайде де. Щом така и така ще ходиш при него, кажи му, че доведохме момчето за кралицата.
Дебелият изприпка нанякъде със ситни подскоци.
— Гадни евнуси! — плю единият от мъжете, които държаха Гарион.
— И те са полезни за някои неща — рече другият с груб смях.