Брачна авантюра

— Ще наредя роклите ти в гардероба, докато изпълнявате тази поръчка — каза Джейд.

— Не — извика Сара. — Аз ще остана само още една нощ.

— Но къде ще отидете с Нейтън? — попита Джейд.

Сара не отговори. Тя се обърна и слезе по трите стъпала. Кейн държеше вратата на каретата отворена и Сара зае мястото срещу зет си. Той се опита да води разговор с нея, но бързо се отказа, защото тя му отговаряше само с да или не.

Военното министерство се помещаваше във висока и грозна каменна сграда. Стълбите се бяха просмукали от миризма на плесен. Кейн отведе Сара на втория етаж.

— Срещата ще се проведе в кабинета на сър Ричардс. Ще го харесаш, Сара. Той е добър човек.

— Сигурно ще го харесам — каза тя, само за да не му противоречи, — Но кой е той, Кейн, и защо иска тази среща?

— Ричардс е шеф на министерството.

Той отвори вратата на голям кабинет и въведе Сара вътре.

Нисък мъж с голямо шкембе седеше зад бюрото. Той имаше сива коса, заострен нос и червендалесто лице. Когато вдигна поглед от листата, които държеше, и забеляза Сара и Кейн, той стана и тръгна към тях.

— Ето ви и вас — каза той с усмивка. — Ние сме готови. Лейди Сара, удоволствие е за мен да се запознаем.

Той беше толкова мил мъж, помисли тя. Той кимна на Сара и я хвана за ръката.

— Трябва да сте велика жена, за да плените нашия Нейтън.

— Тя не го е пленила, сър Ричардс — намеси се с усмивка Кейн. — Той я плени.

— Боя се, че и двамата грешите — прошепна Сара. — Крал Джордж ни плени и двамата. Нейтън никога не е имал избор по този въпрос, но аз бих желала…

Кейн не можеше да я остави да продължи.

— Да, да — прекъсна я той. — Ти би желала да намериш Нейтън, нали? Къде е той? — попита той министъра.

— Чака документите — обясни сър Ричардс. — Ще се върне след минута. Помощникът ми е доста бърз. Не се притеснявайте, скъпа, всичко ще бъде законно.

Тя не знаеше за какво говори министърът, но не искаше да се покаже несведуща по въпроса.

— Аз съвсем не съм сигурна за какво съм тук — призна тя. — Аз…

Тя спря да говори, когато страничната врата на кабинета се отвори и оттам влезе Нейтън. Тя не можа да си спомни за какво говореше и когато усети, че гърдите й ще се пръснат от болка, осъзна, че е спряла да диша.

Той дори не й обърна внимание, а отиде до бюрото и постави два листа върху него. След това застана до големия перваз на прозореца и се загледа в нея.

Тя не можеше да откъсне очите си от него. Той беше суров, невъзможен за разбиране и упорит мъж, чиито маниери не бяха по-добри от тези на някой грубиян, помисли тя.

На вратата се почука и млад мъж, облечен във войнишка униформа, погледна в стаята.

— Сър Ричардс, каретата на принцът-регент е отпред — каза той.

Сара чу думите му, но все още не можеше да отмести поглед от Нейтън. Той изобщо не изглеждаше изненадан, че принцът-регент е на път към тях. Той също така не беше изнервен, защото стоеше спокойно облегнат на стената и гледаше Сара.