![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Елън.
— Наричай я Роу Арк — каза Джейк. — Тя ще работи е мен до края на делото „Хейли“.
— Чудесно! — Хари Рекс не откъсваше поглед от нея.
— Хари Рекс е местен адвокат, Роу Арк, един от многото, на когото не трябва да вярваш.
— За какъв дявол си назначил сътрудник жена? — попита безцеремонно Хари Рекс.
— Роу Арк е гений по наказателно право, каквито са повечето студенти в трети курс. Освен това тя работи много евтино.
— Да не би да имате нещо против жените, сър?
— Не, мис. Обичам ги. Женил съм се за четири.
— Хари Рекс е най-противният адвокат по разводите в окръг Форд — обясни Джейк. — Всъщност той е най-противният адвокат въобще. А ако се задълбочим, той е най-противният човек, когото познавам.
— Благодаря — каза Хари Рекс и успя най-накрая да откъсне погледа си от нея.
Тя оглеждаше огромните му, мръсни, подпетени, протрити мокасини, раираните найлонови чорапи, провиснали и набрани около глезените, омачканите кафеникави панталони, целите в лекета, оръфаното тъмносиньо сако, яркорозовата плетена вратовръзка, която стигаше до средата на гърдите му, и каза:
— Намирам, че е симпатяга.
— Ако речеш, те правя съпруга номер пет.
— Привличането е само физическо — отвърна тя.
— Дайте да се разберем — обади се Джейк. — В тази кантора, след като Лусиен си отиде, сексът е нещо непозволено.
— Много неща си отидоха с Лусиен — рече Хари Рекс.
— Кой е този Лусиен?
Джейк и Хари Рекс се спогледаха.
— Много скоро ще се запознаеш с него — обясни Джейк.
— Секретарката ти е сладурана — каза Елън.
— Знаех си аз, че ще си допаднете. Когато я опознаеш, ще видиш, че е душа човек.
— Колко време ще ми трябва?
— Знам я от двайсет години — каза Хари Рекс — и все още чакам.
— Как вървят работите? — попита Джейк.
— Бавно. Има една дузина дела на база решението Макнотън и всички са огромни. Прегледала съм ги почти половината. Мислех да работя тук цял ден, ако, разбира се, оня разярен бик долу не ме нападне.
— Аз ще се заема с нея — каза Джейк.
— Радвам се, че се запознахме, Роу Арк. — Хари Рекс се запъти към вратата. — Ще се видим пак.
— Благодаря ти, Хари Рекс — каза Джейк. — Ще се видим в сряда вечер.
Калният и чакълест паркинг пред кръчмата на Танк беше препълнен, когато Джейк най-сетне я откри след залез слънце. По-рано не бе имал повод да идва тук и сега не бе очарован от вида й. Беше съвсем скрита, встрани от черния път, на шест мили от Клантън. Паркира далеч от малката постройка и се зачуди дали да не остави запален двигателя, ако Танк не е вътре и се наложи бързо да офейка. Почти веднага се отказа от глупавата идея, защото си обичаше колата и бе не само вероятно, но и напълно възможно някой да я задигне. Заключи я, провери всичко повторно, почти убеден, че цялата или част от нея ще липсва, когато се върне.
Джубоксът гърмеше през отворените прозорци, стори му се, че чува как се чупи бутилка на пода, в маса или в нечия глава. Поколеба се и реши да си тръгва. Не, не беше важно. Джейк пое дълбоко дъх и отвори разнебитената дървена врата.
В същия миг четирийсет чифта черни очи се впиха в нещастното, объркало се бяло момче със сако и вратовръзка, което премигваше и се опитваше да пробие с поглед безкрайната чернилка на тяхната кръчма. Беше се изправил вдървен до вратата и отчаяно диреше приятелско лице. Не можа да открие. Майкъл Джексън свърши точно навреме песента си и в кръчмата се възцари тишина. Джейк стоеше плътно до вратата. После кимна, усмихна се и се опита да се държи непринудено. Усмивката му остана несподелена.
Внезапно иззад бара нещо се размърда и коленете на Джейк се разтрепераха.
— Джейк! Джейк! — викна някой. Това бяха най-прекрасните думи, които някога бе чувал. Съзря зад бара приятеля си Танк, който свали престилката и се запъти към него. Стиснаха си ръце дружески. — Какво те води насам?
— Трябва да поговоря с теб за минутка. Може ли да излезем отвън?
— Дадено. Какво има?
— Дошъл съм по работа.
Танк щракна ключа на лампата до вратата.
— Ей, слушайте, тоя тук е адвокатът на Карл Лий Хейли, Джейк Бриганс. Мой добър приятел. Да го поздравим, а?
Малкото помещение се разтресе от овации. Неколцина до бара сграбиха Джейк и му застискаха ръката. Танк издърпа едно чекмедже под бара и измъкна цяла шепа визитни картички на Джейк, които раздаде наоколо като бонбони. Джейк вече дишаше нормално и лицето му възвърна цвета си.
Навън се облегнаха на капака на жълтия кадилак на Танк. От прозореца долиташе Лайънъл Ричи и ония вътре подновиха заниманията си. Джейк подаде на Танк екземпляр от списъка.
— Прегледай всяко име. Виж колко от тях познаваш. Поразпитай и разбери всичко, което можеш.