Децата на капитан Грант

— Престъплението! — отвърна спокойно офицерът. Гленарван, без да се спира на несъстоятелността на тази мисъл, се обърна към мистър Мичел и го погледна въпросително.

— Да, милорде — отговори главният надзирател, — следствието ни убеждава, че злополуката се дължи на престъпление. Последният вагон с багажите е ограбен. Оцелелите пътници са били нападнати от пет или шест злосторници. Мостът е бил отворен не от небрежност, а с умисъл и ако добавим към това, че кантонерът е изчезнал, трябва да заключим, че този негодник е станал съучастник на злодеите.

При това заключение на главния надзирател полицаят поклати отрицателно глава.

— Не споделяте ли моето мнение? — запита го мистър Мичел.

— Не, що се отнася до съучастието на кантонера.

— Обаче това съучастничество — поде главният надзирател — позволява да се припише престъплението на диваците, които скитат из околностите на Мърей. Без кантонера тези туземци не биха могли да отворят въртящия се мост, чийто механизъм им е непознат.

— Правилно — отговори офицерът от полицията.

— При това — добави Мичел — от показанията на лодкаря, чиято лодка е минала под Кемдънбридж в десет часа и четиридесет минути вечерта, се установява, че мостът е бил затворен след неговото преминаване.

— Отлично.

— А то значи, че съучастието на кантонера е установено по безспорен начин.

Офицерът продължаваше да клати отрицателно глава.

— Но в такъв случай, господине — запита го Гленарван, — вие не приписвате това престъпление на диваците?

— В никакъв случай.

— А на кого тогава?

В този момент на половин миля нагоре по реката се чу силна глъчка. Беше се събрала голяма тълпа, която се увеличаваше непрекъснато. Скоро тълпата достигна станцията. Сред нея вървяха двама души, които носеха един труп. Това беше изстиналият вече труп на кантонера. Той бе убит с нож в сърцето. Несъмнено убийците са искали да заблудят полицията още в началото на следствието и затова бяха отвлекли трупа далеч от Кемдънбридж. Впрочем това разкритие потвърждаваше напълно подозренията на офицера. Диваците нямаха нищо общо с престъплението.

— Тия, които са извършили престъплението — каза той, — знаят много добре да боравят с този малък инструмент.

И той показа един чифт „дербис“, вид белезници, направени от двойна халка, снабдена с ключалка.

— Много скоро — добави той — ще имам удоволствието да им надяна тази гривна като подарък за новата година.

— Но в кого се съмнявате?

— В хора които са „пътували безплатно на корабите на нейно величество“.

— Какво! В каторжниците! — извика Паганел, който разбра шегата на полицая.

— Аз мислех — забеляза Гленарван, — че каторжниците нямат право да живеят в провинцията Виктория.

— Голяма работа! — отговори офицерът. — Като нямат право, те сами си го присвояват! Понякога някои от тях бягат и ще бъда много учуден, ако и тия не идват направо от Пърт. Можете обаче да ми повярвате, че те скоро ще се върнат там.

Мистър Мичел потвърди с жест думите на офицера. В този момент се показа и колата. Гленарван искаше да спести на пътничките ужасната гледка на Кемдънбридж, затова се сбогува с главния надзирател и направи знак на приятелите си да го последват.

— Това не е причина да прекъснем пътуването си — каза той.

Като стигна до колата, Гленарван разказа на леди Елена само за железопътната катастрофа, без да спомене, че тя е резултат на престъпление. Той не каза също, че в областта върлува шайка от каторжници, решен да го съобщи само на Еъртън. После малкият отряд пресече железопътната линия на няколкостотин метра над моста и продължи на изток по своя път.