Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Така завърши разказът на географа. Времето бе напреднало. Поблагодариха на Паганел и няколко минути по-късно всички спяха, докато птичката часовник, скрита в листака на белите смолисти дървета, отбелязваше равномерно секундите на тази спокойна нощ.
Глава XII
ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ ОТ МЕЛБЪРН ЗА СЕНДХЪРСТ
Майорът изпита чувство на боязън, когато Еъртън напусна лагера при Уймера, за да отиде да търси ковач от станцията Блек пойнт, но не каза никому нищо за тия свои опасения и се задоволи само да наблюдава околностите на реката. Нищо обаче не наруши спокойствието, което цареше в полето, и няколко часа по-късно слънцето се появи отново на хоризонта.
Що се отнася до Гленарван, той се боеше единствено да не би Еъртън да се върне сам. Колата не можеше да продължи без поправка на майстор. Може би щеше да се наложи да прекъснат пътуването си за няколко дни, а Гленарван не допускаше никакво забавяне, нетърпелив да успее и жаден да постигне целта си.
За щастие Еъртън не бе пропилял нито времето си, нито усилията си. На другия ден на разсъмване той се върна. Придружаваше го един човек, който каза, че бил ковач от станцията Блек пойнт. Той беше здравеняк, с висок ръст, но в израза на лицето му имаше нещо животинско и долно, което не говореше в негова полза. Всъщност това нямаше никакво значение, стига той да разбираше занаята си. При това той мълчеше и не хабеше устата си с излишни думи.
— Добър майстор ли е? — запита Джон Манглс боцмана.
— Аз го познавам, колкото и вие, капитане — отговори Еър-тън. — Ще видим.
Ковачът се залови за работа. От начина, по който той поправи предницата на колата, се виждаше, че познава занаята си. Работеше сръчно и с необикновена сила. Майорът забеляза, че месата около китките му бяха възпалени и представляваха два черни кръга със съсирена на повърхността кръв. Това говореше за пресни рани, които ръкавите на грубата вълнена риза едва прикриваха. Мак Набс запита ковача за причините на тези белези, които сигурно бяха много болезнени, но той не отговори и продължи работата си.
След два часа колата беше поправена.
Подковаването на коня на Гленарван щеше да стане бързо. Ковачът се бе погрижил да донесе готови подкови. Тия подкови имаха една особеност, която не убягна на майора: това беше една детелинка, грубо изрязана в долната им част. Мак Набс я показа на Еъртън.
— Това е емблемата на Блек пойнт — отговори боцманът. — Това позволява да се проследят конете, които бягат от станцията, и да не ги объркват с други.
Конят бе подкован бързо. Ковачът поиска да му заплатят и си замина, без да произнесе нито дума.
Половин час след това пътешествениците бяха вече на път. Зад преградата от мимози се простираше едно открито пространство, което заслужаваше името си „open plain“ — открита равнина. Остатъци от кварц и железнорудни скали се срещаха между храсталаците, високите треви и живите плетове, гдето стануваха многобройни стада. На няколко мили по-нататък колелата на колата нагазиха дълбоко в мочури, сред които клокочеха криволичещи ручаи, полускрити от завеса гигантски тръстики. После минаха покрай солени лагуни, които се изпаряваха. Пътуването протичаше леко и трябва да се добави без скука.
Леди Елена канеше кавалерите да й правят визити един по един, защото „салонът“ й беше доста тесен. Така всеки си отпочиваше от ездата и се освежаваше в обществото на тази мила жена. Леди Елена, подпомогната от мис Грант, ръководеше с изключителна грация приемите в своята подвижна къща. Джон Манглс не биваше забравян при тия ежедневни покани и не можеше да се каже, че неговият по-скоро сериозен разговор не харесваше на дамите. Напротив.
При такава обстановка пътешествениците пресякоха пощенското шосе от Кроуленд за Хоршем, твърде прашен път, по който пешеходци минаваха рядко. Близо до границата на графството Талбо прехвърлиха няколко ниски могили и привечер отрядът стигна три мили над Мерибороу. Заваля ситен дъжд, който във всяка друга страна би разкалял почвата, но тук въздухът поглъщаше така чудновато влагата, че дъждът не попречи да се спрат за нощуване.