Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Добре! Добре, Толине, но има и други страни, които ти пропускаш да споменеш, момчето ми!
— Кои, господине — отговори детето без да се смущава.
— Испания, Русия, Австрия, Прусия, Франция?
— Топа са провинции, а не държави — каза Толигге.
— Това е вече прекалено! — провикна се Паганел, като дръпна очилата си от носа.
— Разбира се, столицата на Испания е Гибралтар.
— Прекрасно! Отлично! Съвършено! А Франция? Аз съм французин и много бих искал да знам кому принадлежа.
— Франция — отговори спокойно Толине — е английска провинция с главен град Кале.
— Кале! — провикна се Паганел. — Как? Ти мислиш, че Кале принадлежи още на Англия?
— Разбира се.
— И това е столицата на Франция?
— Да, господине, и там е резиденцията на губернатора лорд Наполеон…
При тия думи Паганел избухна в смях. Толине не знаеше какво да мисли. Изпитваха го, той отговори колкото можеше. За странността на своите отговори, която и не подозираше дори, той не можеше да носи вина. У него не се чувствуваше никакво смущение и той чакаше важно края на този необясним смях.
— Виждате ли, Паганел, — каза, смеейки се майорът. — Нямах ли право, като твърдях, че ученикът Толине ще знае повече от вас?
— Разбира се, драги майоре — отвърна географът. — Ето как се преподава географията в Мелбърн? Няма що, добре я карат учителите от средното училище! Европа, Азия, Африка, Америка, Океания, целият свят, всичко на англичаните! Бога ми, при такова находчиво образование ми става ясно защо туземците се подчиняват! Какво мислиш, Толине, и луната ли принадлежи на англичаните?
— Тя ще им принадлежи — отговори сериозно младото диваче.
Сега вече Паганел скочи. Не го сдържаше на едно място. Чувствуваше нужда да се насмее свободно и затова се отдалечи на четвърт миля от лагера.
Междувременно Гленарван бе отишъл да потърси една книга от пътната библиотека. Това беше учебник по география от Самюъл Ричардсън, книга много ценна в Англия и, разбира се, много по-осведомена, отколкото учителите в Мелбърн.
— Ето, моето момче — каза той на Толине, — вземи и пази тази книга. Някои от твоите географски идеи са погрешни и ти трябва да ги изправиш. Давам ти един спомен от нашата среща.
Толине взе книгата, без да отговори. Той я разгледа внимателно, клатейки недоверчиво глава, и не се решаваше да я сложи в джоба си.
Нощта обаче бе настъпила. Часът беше десет. Трябваше да се мисли за почивка, за да могат да се събудят на разсъмване. Робърт предложи на приятеля си Толине да подели с него леглото си.
Малкият туземец прие.
Няколко минути след това леди Елена и Мери Грант отидоха в колата, а пътешествениците се изтегнаха под палатката, докато смехът на Паганел се чуваше още и се смесваше с ниското и приятно пеене на дивите свраки.
На другия ден, когато в шест часа слънчевите лъчи събудиха пътешествениците, те търсиха напразно австралийското дете. Толине бе изчезнал. Искаше ли той час по-скоро да стигне до Лечлен, или се беше оскърбил от смеха на Паганел, това никой не знаеше.
Но когато леди Елена се събуди, тя намери на гърдите си букетче полски мимози, а Паганел в джоба на дрехата си географията от Самюъл Ричардсън.
Глава XIV
МИНИТЕ В ПЛАНИНАТА АЛЕКСАНДЪР
В 1814 г. сър Родърик Импей Мърчисън, понастоящем председател на Кралското географско дружество в Лондон, като проучвал очертанията на планинската верига, която се простира от север към юг, недалеч от южното австралийско крайбрежие, намерил, че много прилича на Уралските планини.
А понеже Уралската верига е златоносна, ученият геолог се запитал дали този ценен метал не се среща и в австралийските Кордилери. Той не се излъгал.
Наистина две години по-късно от Нов Южен Уелс му били изпратени проби от злато и той решил да пресели голямо число работници от Корнуай към златоносните области на Нова Холандия.
Първите късове самородно злато били намерени от Франсис Дътън в Южна Австралия, а първите златоносни залежи на Нов Уелс — от Форбс и Смит.
След началния подем златотърсачи започнали да се стичат от всички краища на света — англичани, американци, италианци, французи, германци, китайци. Все пак едва на 3 април 1851 година Харгрейвз открил много богати залежи злато и предложил на губернатора на колонията в Сидней да му съобщи ме-стонахождението им срещу скромната сума от петстотин лири стерлинги.
Предложението му не било прието, но слухът за това откритие се бил вече разнесъл. Търсачите се насочили към Съмърхил и Лениз Понд. Основан бил град Офир, който много скоро, поради близостта си с богатите залежи, станал достоен за биб-лейското си име.