Децата на капитан Грант

На другия ден Тринг отишъл да провери дали могат да стигнат на югозапад до устието на река Аделаида. Почвата обаче била много мочурлива, конете не можели да минат и те трябвало да се откажат.

Тогава Стюарт избрал на една полянка високо дърво. Изсякъл ниските му клони и на върха издигнал австралийското знаме. На кората на дървото написал следните думи: „На една стъпка на юг копай в земята“.

И ако някой пътник разкопае някога земята на посоченото място, ще намери тенекиена кутия и в нея документ, чийто текст се е запечатал в главата ми:

Велико изследване на Австралия от юг към север.

„Изследователите под водачеството на Джон Мак Дуал Стюарт стигнаха тук, на 25 юли 1862 година, след като прекосиха цяла Австралия от Южното море до бреговете на Индийския океан и преминаха през центъра на материка. Тръгнали от Аделаида на 26 октомври 1861 година, по посока на север, те напуснаха на 21 януари 1862 година последната колониална станция.

В памет на това щастливо събитие те развяха тук австралийското знаме с написано на него името на шефа на експедицията. Всичко върви добре. Бог да закриля кралицата!“

Следват подписите на Стюарт и неговите спътници.

— Могли ли са тия смели хора да видят отново приятелите си, останали на юг? — запита леди Елена.

— Да, госпожо — отговори Паганел, — всички се върнали, но след големи мъчнотии. Стюарт бил най-изтощеният и когато поели обратния път към Аделаида, здравето му било много разклатено от скорбута. В началото на септември състоянието му се влошило много и той не вярвал, че ще види отново населено място. Не можел да се държи на седлото и затова пътувал на носилка, висяща между два коня. В края на октомври започнал да храчи кръв, което влошило извънредно много здравето му. За да му сварят бульон, заклали един от конете. На 28 октомври той помислил, че умира, но кризата преминала благополучно и на 10 декември малкият отряд достигнал в пълен състав първото населено място.

Стюарт стигнал в Аделаида на 17 декември и бил посрещнат възторжено от населението. Но здравето му не се подобрявало и много скоро, след като получил големия златен медал на Географското дружество, той се качил на „Индус“ на път за скъпата си родина Шотландия, гдето ще го видим след завръщането ни96.

— Ето един човек — каза Гленарван, — притежаващ до най-висша степен нравствена сила, която повече от физическата енергия води към велики дела. С право се гордее Шотландия, че той е неин син.

— Никой ли друг пътешественик след Стюарт не е предприемал нови изследвания? — запита леди Елена.

— Как не, госпожо — й отговори Паганел. — Аз често съм ви говорил за Лейхарт. Още в 1844 година този човек извърши едно забележително изследване на Северна Австралия. В 1848 година той предприе ново пътешествие на североизток. Но от седемнадесет години няма никакви вести от него. Миналата година известният естественик Мюлер от Мелбърн откри подписка за събиране средства за нова експедиция. Подписката бе бързо покрита и група смели скуотьри под командата на умния и безстрашен Мак Интайр напуснаха на 21 юни 1864 година пасбищата около река Пъру. В момента, в който ви говоря, те сигурно са навлезли дълбоко във вътрешността на материка, за да търсят Лейхарт. Дано успеят, а дано успеем и ние като тях да намерим скъпите си другари.