Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Говореше се също, че Сарина била от добро семейство, макар и стоящо малко встрани от каймака на обществото. Кендалови се славеха като начетени люде и ако се вярваше на мълвата, Сарина не правеше изключение. А това искрено удивяваше жените, които познаваха Бо. По тяхно всеобщо мнение умът далеч не бе сред нещата, които Бо ценеше у една жена, затова всички до една тайно се питаха дали съпругата му е способна да го задоволи в леглото.
През последната седмица мадам Феру охотно разказваше на всяка дама, пристъпила прага на дюкяна й, още подробности за Сарина. Накитите, които мистър Бо е подарил на младата си булка, са изключителни! Мис Сарина си донесе перлената огърлица, за да види как ще стои на роклята, и, скъпа моя, трябва да ти кажа, че никога не съм виждала по-красиво бижу. Просто е великолепна! Ани видя ли сватбената й халка? Цялата е инкрустирана с диаманти! А роклята, която си шие за бала на мис Сюзан, е може би най-скъпата, която съм шила през живота си. Поръча я лично мистър Бо, който дойде в дюкяна ми заедно със съпругата си. О, трябваше да видиш как се докосват! Божествена гледка! Никога не съм виждала джентълмен, който да може в едничко просто погалване с ръка да вложи толкова обич към невястата си. А мис Сарина е изящна като лебед, въпреки че ще става майка… Най-малко в четвъртия месец е, но знам от сигурен източник, че са се оженили още в Англия. Представи си само да се срещнат съвсем случайно там, след като се познавали още от времето, когато е живяла тук… И тъй нататък, и тъй нататък. Тези приказки бяха разпалили още повече любопитството на дамите и, естествено, всички те бяха решили, че трябва да зърнат Сарина Бърмингам със собствените си очи, за да видят що за съпруга си е избрал Бо. Това обясняваше защо днес в Хартхейвън се бе изсипала такава лавина от жени.
— Майка ти каза, че никой не е отклонил поканата й — подхвърли през рамо Брандън. Беше застанал до френския прозорец на кабинета си, където той и синът му бяха подирили убежище от бъбривите жени, изпълнили къщата. Току-що бе пристигнала поредната карета, от която с помощта на кочияша слезе белокоса старица и пак с негова помощ се заизкачва по входните стъпала. — Небеса, мисля, че тук вече има повече от сто жени, а както изглежда, ще се дотътрят даже и бабичките.
Бо отиде до баща си и надзърна през прозореца.
— Божичко, това е мисис Кларк, нали?
— Да, Абигейл Кларк.
— Не съм я виждал от години. Мислех, че е умряла.
— Твърде проклета е, за да легне в гроба.
Бо погледна към дядовия си часовник в ъгъла на стаята, после отиде до вратата, открехна я и надникна навън предпазливо като мишле, надничащо от дупката си. За негов ужас дори антрето бе пълно до горе с гости.
— Мисля, че си прав, татко. В къщата има над сто жени. Колко време ще продължи всичко това, все пак?
— Доста, така че забрави за плановете си — отговори Брандън с дяволита усмивка.
Бо се извърна към него и го изгледа въпросително.
— Какви планове?
— Съдейки по това как непрекъснато поглеждаш часовника, ми се струва, че ти се иска час по-скоро да избягаш оттук заедно със Сарина. Мисля обаче, че храниш напразни надежди.
Веждите на Бо се сбърчиха леко.
— Хм, прав си. Очаквам нов кораб от Англия, който би трябвало да хвърли котва всеки момент, и исках Сарина да дойде с мен на пристанището.
— С какво е натоварен?
— Хм, най-малкото е картините на Сарина.
Брандън не можа да сдържи усмивката си.
— Мислех, че просто искаш да я отведеш по-бързичко обратно в леглото.
Бо го погледна изненадано.
— Откъде ти хрумна подобна мисъл?
— Е, момчето ми, откакто Сарина се премести у вас, ти не се отделяш от нея, а ако се съди по чудесното ти настроение, логично е да се заключи, че тя ти доставя огромна наслада. Мога само да те поздравя, че прояви мъдрост и не чака цяла година, преди да я приютиш в постелята си. Не всички мъже са толкова умни.