Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Свендсен беше нетърпелив и възбуден като дете, което няма търпение да разкъса опаковката на отдавна бленуван подарък.
— Бойното кълбо е изключително впечатляващо, но се надявах да открия ахилесовата му пета. За съжаление запазените отломки са твърде недостатъчни, за да ни дадат възможност да установим евентуалните му недостатъци. Не успяхме да стигнем и до съществени заключения относно неговата технология и механика.
Той тръгна припряно към съседната платформа и Питър и Естара престанаха да се съобразяват с протоколно бавното кралско придвижване. Инженерът се мушна под един огромен извит фрагмент и продължи:
— Не успяхме да открием незасегнато оборудване или части от двигателната или оръжейната им система. Това е просто една купчина безполезен боклук.
Кралят плъзна пръсти по хладната гладка повърхност.
— А анализирахте ли материалния му състав? Не бихме ли могли да го копираме или поне да използваме информацията за модифициране на нашите фрактурно-пулсаторни торпеда или въглеродни разрушители?
— Може би. Четирима от най-добрите ми изследователи на сплави проучват малък фрагмент от корпуса. Компютърните симулации и неразрушителните анализи не доведоха до резултат. Дадох им разрешение да го бомбардират с цялата земна ярост с надеждата да открием нещо, което да надраска бронята му. — Свендсен закрачи по площадката. — Един специалист ми каза, че винаги е мечтал за подобен проект — да използва специализираните си познания за разтрошаване на различни вещества. Увлича се по това.
— Но нали фероуите са успели да го разтрошат — намеси се Естара.
— Повярвайте ми, правим всичко възможно да възпроизведем технологията им.
Свендсен изреди върху един монитор таблиците, сведенията и резултатите от безбройните опити и накрая се обърна към двамата и повдигна безпомощно рамене.
— Като си помисля колко много научихме от разглобяването на кликиския робот, ми се иска да научим поне една стотна от това от тази останка тук.
За щастие, това не беше единственият действащ проект на Ханзата. Само преди седмица крал Питър беше направил официална визита на производството на гигантските кораби-разбивачи — шейсет нови манти-камикадзе, предназначени за унищожаване на бойни кълба. Ханзата продължаваше да бълва и огромни количества нови бойни компита за екипажи на ЗВС въпреки резервите на Питър.
Инженерът удари с юмрук твърдата диамантена броня.
— Не съм сигурен, че сме в състояние да изстискаме още някаква информация от това нещо.
Питър кимна.
— Може би ще свърши повече работа като туристически обект.
Естара се усмихна унило.
— Добре поне, че е разрушено. По-добре паметник на победата срещу хидрогите, отколкото на поредното поражение.
На следващия ден Свендсен влезе в кабинета на председателя Венцеслас.
— Викали сте ме, господин председателю.
Не беше сменил работните дрехи, с които проучваше бойното кълбо. Огледа се и видя седналия до масата генерал Ланиан — преглеждаше разни документи и записки.
Безупречно облеченият председател стоеше прав зад бюрото си.
— Да, така е. Имаме някои въпроси във връзка с дейността ви.
Свендсен затършува из джобовете си, но не намери онова, което търсеше.
— Мислех, че нося копие с разпечатките от бележките си, но все още нямам заключително становище за отломките на хидрогите. Екипите ми използват цялата налична техника, но не успяхме да открием кой знае какво. Мога да ви кажа какъв е основният структурен материал, но това го знаем отдавна. Все още не можем да го разтрошим. Или имате предвид напредъка с производствените линии на бойните компита? Би трябвало да видите какъв…
Председателят го прекъсна:
— В настоящия момент, доктор Свендсен, най-много ме интересува какво установихте за скитническото компи, което ви предоставих да проучите. Вече минаха няколко месеца, откакто компито блокира информацията относно разположението на скитниците. Тази информация ни е изключително необходима в момента във връзка с планираните военни действия.
Свендсен се навъси в недоумение, после се сети.
— А, да, учителският модел. Доколкото си спомням, обозначението му е ЕА? Съжалявам, сър, толкова много задължения имам, че… — Той сбърчи чело. — Изключително интересен случай. Предумишлено цялостно изтриване на паметта, осъществено от самото компи.
— Казах ви, господин председателю — обади се Ланиан. — Скитниците крият нещо, в противен случай не биха предприемали подобни мерки за безопасност. Това е истинско коварство.
Свендсен сплете дългите си пръсти.