Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Отпратих го — отвърна Таим. — Каква полза от мечове? — Още един камък се пръсна. — Аз самият едва успявам да не се пронижа сам. Сега те разполагат със Силата.
„Убий го! Убий го веднага!“ — отекна гласът на Луз Терин.
— Намери го, Таим, и го върни. Кажи му, че си променил решението си. Кажи го на учениците. Кажи им каквото си искаш, но държа той да е тук и да им дява уроци всеки ден. Те трябва да са част от света, не разделени от него. Какво трябва да правят, ако не могат да преливат? Когато ти бе заслонен от Айез Седай, все си могъл да се измъкнеш, ако си знаел как да използваш меча.
— Но аз се измъкнах. И ето ме тук.
— Част от твоите следовници са те освободили, както чух, иначе щеше да свършиш в Тар Валон като Логаин, опитомен. Тези мъже нямат следовници. Върни Хаслин.
Таим отвърна с плавен поклон.
— Както заповяда милорд Дракона. Това ли доведе милорд Дракона тук? Хаслин и мечовете? — В гласа ми се прокрадна нещо като презрение, но Ранд го пренебрегна.
— В Кемлин има Айез Седай. Разходките до града трябва да престанат, твоите, както и на школниците ти. Светлината само знае какво ще се случи, ако някой от тях се натъкне на Айез Седай и тя разбере какво е той. — Както и той ако разбереше, впрочем — нещо, което неизбежно щеше да стане. Най-вероятно щеше да побегне или изпаднал в паника да я удари, а и едното, и другото щеше да го обрече. Верин или Аланна можеха да увият всеки от учениците им като бебенца.
Таим сви рамене.
— Да направят с главата на една Айез Седай като с един от ония камъни не е извън възможностите им дори сега. Просто сплитът е по-различен. — Погледна през рамо и повиши глас. — Съсредоточи се, Адли. Съсредоточи се. — Длъгнестият непознат, застанал пред останалите ученици, се сепна и изтърва сайдин, а после пипнешком си го върна отново. Докато Таим се обръщаше отново към Ранд, поредният камък избухна. — Колкото до това, аз мога… да ги отстраня… сам.
— Ако исках да ги убия, щях да го направя. — Смяташе, че би могъл, стига те да се опитаха да го убият или опитомят. Надяваше се, че може. Но дали те щяха да се опитат, след като го бяха обвързали? Това беше нещо, което не смяташе да споделя с Таим; дори без мърморенията на Луз Терин не се доверяваше достатъчно на този мъж, за да му разкрие слабост, която можеше да премълчи. „Светлина, що за хватка ми е наложила Аланна?“ — Ако настъпи време за избиване на Айез Седай, ще ти кажа. Дотогава никой да не си позволява да им викне дори, освен ако някоя не се опита да му вземе главата. По-точно, искам всички вие да стоите колкото се може по-настрана от Айез Седай. Не желая инциденти, нищо, което би могло да ги настрои срещу мен. И не искам някой да загине или да бъде опитомен само защото го е стегнала шапката. Гледай да го научат.
— Твоя воля — отвърна Таим. — Някои рано или късно ще загинат, освен ако не си решил да ги държиш в тези ясли завинаги. Но дори и да го сториш, някои навярно пак ще загинат. То е почти неизбежно, освен ако не забавя уроците. А пък трябва и да излизам да търся.
Ранд погледна към учениците. Един запотен светлокос младеж се мъчеше да постави камъка на мястото му. Но непрекъснато изтърваваше сайдин и камъкът напредваше на къси отскоци. След няколко часа щеше да пристигне фургонът от двореца с кандидатите, дошли предния ден. Този път четирима. Понякога бяха едва трима или двама, макар броят им общо взето да нарастваше. Всичко осемнадесет, откакто беше довел Таим тук преди седем дни, и само трима от тях можеха да се научат да преливат. Таим твърдеше, че количеството е забележително, предвид това, че те просто бяха дошли в Кемлин да проверят дали са способни. И беше изтъквал, че при тази скорост ще могат да се мерят с Кулата чак след шест години. Ранд не се нуждаеше от напомняне, че не разполага с тези шест години. И не разполагаше също така с време да се забави обучението им.
— Как смяташ да го направиш?
— Ще използвам Портали. — Таим беше схванал последното на часа: винаги бързо усвояваше всичко, което му покажеше Ранд. — Мога да навестявам по две-три села на ден. В началото в селата ще е по-лесно, отколкото дори в малките градчета. Ще оставя Флин да надзирава уроците — той е най-напреднал — и ще взема Грейди или Хопвил, или Мор. Ще трябва само да ни осигуриш добри коне. Впрягът кранти, дето тегли колата ни, няма да свърши работа.