С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Тя тръсна назад глава и в същото време премести лоста на заден ход. Колата потегли, почти откъсвайки ръката на Нийл, преди да успее да я извади от прозореца. Джейд подкара джипа и натисна газта. Черокито се изстреля, минавайки на косъм от задницата на последния модел Ел Дорадо. Пръстите на Джейд бяха стиснали кормилото. Стискаше зъби, за да не закрещи. Дяволите да ги вземат! Докога Пачетови ще имат привилегията и силата да я тероризират?
Страх и подозрение все още я измъчваха, когато пристигна на строителната площадка и паркира пред канцеларията си. Вътре беше задушно. Объркана и уплашена, тя включи климатичната инсталация и съблече сакото си. Докато го закачаше на закачалката, вратата зад нея се отвори.
Едрият силует на Дилън се очерта срещу ярката сутрешна слънчева светлина.
— Добро утро — поздрави Джейд.
— Добро утро.
Беше й трудно да го погледне след снощната случка. Бързо насочи вниманието си към правенето на кафе. Ръцете й още трепереха от срещата с Нийл. Тромава и мудна, тя разпръсна зърна от кафе навсякъде.
— Нямах възможност снощи да те попитам как беше пътуването.
— Мисля, че бе резултатно.
— Не те очаквах да се върнеш преди четвъртък.
— Успях да се срещна с всеки от списъка по-скоро, отколкото очаквах.
— Подписа ли договора?
— Исках първо да обсъдя с теб основните кандидати.
— Добре. След като си изпием кафето.
— Значи ли това, че все още съм на работа тук?
Тя се обърна внезапно към него. Въпреки че бе с работно облекло, той не беше влязъл вътре. Стоеше на прага, като че ли чакаше разрешение.
— Разбира се. Ако обичаш, затвори вратата. Хладният въздух излиза.
Той влезе и затвори.
— След случката снощи не бях сигурен, че ще продължа да работя тук. Помислих си, че ще ме изпратиш да си събера багажа.
Понякога й се искаше той да носи по-затворени дрехи. Особено сега. Едва поглеждаше към разголените му гърди, а още по-трудно към изпитателните му очи.
— Няма да е честно да те уволня, нали? Заради една глупава целувка.
Тя нарочно омаловажаваше целувката, защото това бе единственият бърз, безопасен и трезвомислещ начин да се справи със ситуацията — с други думи, тя се примиряваше. Ако не отхвърлеше значението й, трябваше да го подложи на изпитание. Но това щеше да я принуди сама да се измъчва с неопределеността на целувката. А тя не бе подготвена за такова нещо.
Да, неговата постъпка я беше разтърсила. Със сигурност я бе ужасила. Но заедно с тези нормални за нея реакции, имаше допълнително объркване, идващо от дълбоко залегнало любопитство какво щеше да стане, ако не го беше го спряла.
През безсънната нощ бе разигравала различни варианти. Какъв щеше да бъде изходът, ако нейното „не“ не беше достатъчно твърдо да потисне желанието му? Независимо как си задаваше този предполагаем въпрос отговорът винаги бе един и същ. Милувките му щяха да станат по-настойчиви. Много скоро дрехите щяха да са излишни и накрая той щеше да очаква от нея да допусне в себе си онзи твърдост, която бе усетила в долната част на корема си. Щеше да я опознае отблизо, тя щеше да разбере същността, силата и въздействието му. Самата мисъл я вълнуваше изцяло, но това не беше отвращение и страх. Оттам идваше и объркването й. Защо не се чувстваше обидена? Защо не й бе противно?
Опитите на Ханк да я ухажва, след като разбра нежеланието й за това, бяха нежни и мили. Нямаше нищо отстъпчиво в начина, по който устата на Дилън се наложи над нейната, нищо мило в зажаднялото опипване на езика му. Не беше целувана така от времето на Гари. А ако бе напълно откровена, трябваше да признае, че изобщо не беше целувана по този начин.
Реакцията й спрямо настойчивостта на Дилън бе традиционна. Беше отговорила симптоматично съгласно психическия си проблем. Но въпреки всичко, не бе отговорила с обичайната за нея бързина и непреклонност. Даде му време и пространство за ход. Защо? Защото неговата прегръдка я бе възпламенила на места, които смяташе за сексуално непревземаеми. Туптенето на сърцето й не бе от страх, а от особено вълнение, плашещо я с неизвестността си. Необичайната й реакция беше толкова смущаваща, колкото и самата целувка.
Ето защо не бе готова да се справи с нея сега. Срещата с Нийл и заплахите му я уплашиха и уязвиха. Кети беше предчувствала, че ще я атакуват чрез Грейъм. Тя се закле да удвои усилията си да го предпази от тях.