Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Всичко това му бяха причинили Годфри и Куинсбъри, който никога нямаше достатъчно пари, за да задоволи алчността си. В главата на Джони се разгоря непреодолимо желание да си отмъсти. След като отведе Елизабет в Холандия, щеше да извади меча и да се спусне срещу враговете си. Никога досега не беше бягал от неприятели и ако не бяха Елизабет и детето, сега щеше да преследва Годфри, да го открие, където и да е, и да го убие.
Вдигна поглед към луната, за да се ориентира за часа. Слизането от планината им бе отнело доста време, както се беше опасявал. Не беше сигурен, че ще успеят да стигнат до залива преди разсъмване.
— Колко мислиш, че е часът? — попита младата жена, усетила тревогата му.
— Около полунощ. Искаш ли да спрем?
Елизабет поклати глава.
Той се пресегна, за да докосне ръката й.
— Нощта е доста студена. Всички са се прибрали.
— Включително и патрулите, надявам се — отвърна тя.
— И аз мисля така, въпреки заповедите на баща ти и на Куинсбъри. Обикновените войници знаят, че сега те и двамата си лежат в топлите легла.
— Каква приятна мисъл… топло легло — каза с усмивка Елизабет.
Тази нощ, докато се движеха към морския бряг, те все още не знаеха за събитията, станали в дните на бягството им, събития, които можеха да променят плановете им.
Уестминстър в крайна сметка беше приел указа, според които шотландците се считаха за чужденци в пределите на Кралството. В изпълнение на указа британски крайцери бяха започнали да патрулират по крайбрежието, „за да хванат шотландските кораби, търгуващи с враговете на Нейно Величество“. Като връх на всичко възникна един инцидент, който нямаше отношение към указа, но доливаше масло в огъня: задържането и конфискуването на шотландски кораб, акостирал в Темза от британската Източноиндийска компания, според която той беше превишил правата си, наемайки английски моряци в английско пристанище. Възмутена, в отговор Шотландия плени спрелия в Лийт кораб „Уорчестър“, принадлежащ на Източноиндийската компания. Капитанът и екипажът му бяха набързо обвинени в пиратство, грабежи и убийства, всяко едно от които се наказваше с обесване. В момента в Единбург се гледаше делото на въпросните британски моряци. На север и на юг от границата по улиците се събираха ядосани тълпи.
Нивото на омразата и в Шотландия, и в Англия беше достигнало застрашителни размери, заплашвайки да избухне всеки момент… А това можеше да има неприятни последствия за бягството им. Най-после двамата достигнаха Маргат Коув, стъпиха на скалистия, покрит с трева бряг, когато луната беше започнала да избледнява. Те огледаха малкото закътано заливче, където трябваше да ги чака корабът на Роби, но видяха само сивото зимно море.
Нямаше никакъв кораб. Само вълни и няколко безразсъдни птици. И празнота.
Джони изруга — дълъг, буен поток от хули. Елизабет избухна в сълзи и докато хълцаше, се проклинаше за това, че е толкова податлива на емоциите си. Изминалата нощ беше изключително напрегната, всяка миля бе истински кошмар, изпълнен с тревога, с ужас при най-лекия внезапен шум. И сега, когато най-после бяха достигнали целта си, сега, когато трябваше да бъдат спасени, надеждата за свобода се изпари.
Като побутна арабския си жребец по-близо до коня на Елизабет, Джони протегна ръка и избърса сълзите й с опакото на ръкавицата си.
— Сигурно са излезли британски патрули. Трябва само да почакаме. Не плачи. Роби ще дойде.
— Ами ако са го пленили?
Той се загледа за миг към морето и поклати глава.
— Ще се захванат с него по-късно… след като първо признаят мен за виновен. Тъй като засега той е моят наследник, те ще искат да хванат и него, но… — спря за миг Джони, давайки си сметка колко несправедливи бяха понякога законите — дори ако ме признаят за виновен, без аз самият да присъствам на делото, Манроу би го предупредил.
— Боже мой — прошепна тя потресена. Това означаваше, че щяха да го преследват до смърт, където и да се намираше. Но бузите й отново потекоха сълзи.