Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — извини се Елизабет, осъзнала, че сега Джони щеше да се нуждае от още повече сила и решителност, а не от ридаеща жена. — Нищо друго не правя освен да плача. Никога преди не съм плакала… Наистина — добави тя хълцайки, като се опитваше да сдържи сълзите си.
— Господи, та ти имаш достатъчно причини за това, скъпа моя — отвърна той, поставяйки ръка на рамото й. — Аз самият едва не се разплаках, когато не открих проклетия кораб на уговореното място. Слушай — продължи спокойно той, без да издава с нищо, че самият той се чувстваше съсипан, — на юг от Сейнт Абе има една странноприемница, встрани от главния път, сравнително изолирана. Дотам има само няколко мили. — Гласът му омекна. — Уморена ли си от язденето? Искаш ли да те взема при себе си?
Тя поклати глава и му се усмихна, облизвайки една сълза, търкулнала се до ъгълчето на устата й.
— Добре ли готвят там?
Той се разсмя, постоянният й апетит го смайваше и развеселяваше.
— По-добре от теб и мен.
— Това е страхотен стимул — отвърна с изкуствена усмивка Елизабет, без да е сигурна, че ще успее да я задържи още дълго на лицето си. Тя изправи гръбнак, хвана по-добре юздата и отсече: — Води ни.
След един час, прели дневната светлина да замести напълно сумрака, Елизабет вече се беше сгушила в мекото пухено легло в най-хубавата стая на странноприемницата на Тренкър, готова да погълне третото си поред варено яйце, изпълнена с много по-голямо удоволствие, отколкото бе нормално да чувства, като се имаше предвид опасността, на която бяха изложени. Джони седеше до прозореца все още облечен, погледът му се рееше към морето. Хванал бе оловна халба бира в ръка, а остатъците от закуската му се търкаляха на масата край него. През изминалите два часа беше забелязал два британски кораба, патрулиращи по крайбрежието, което му говореше, че нещо не е наред. Всичко това напомняше начало на блокада. А след пристигането им собственикът на странноприемницата възбудено им беше разказал за последните събития, за указа за чужденците, за пленяването на „Анъндейл“ и за последствията от всичко това.
— Навсякъде са плъзнали войници, дявол да ги вземе. Дойдоха от Харботъл миналата седмица. И не си плащат винаги, копелетата с копелета. Като че ли вече не сме достатъчно изсмукани от проклетите англичани.
— Някой разпитвал ли те е? — попита Джони, докато чакаха в малкия вестибюл слугинята да приготви стаята им.
— Като че ли търсят някаква важна особа и жена му. Той бил тъмнокос като вас — бе отвърнал стопанинът, поглеждайки го с усмивка. — А госпожата му била със светли коси, така казаха.
Яркосините му очи премигнаха, когато ги насочи към седналата наблизо Елизабет.
— Ние обаче, дори и да видим благородни хора с вид, съответстващ на описанието — беше продължил с хитра усмивка стопанинът, — а и който и да е шотландец, не вярвам да го каже на проклетите червенодрешковци. (Така наричаха английските войници заради червената им униформа.)
Джони се усмихна и за първи път от часове насам почувства облекчение.
— По-добре ще е конете ни да бъдат настанени някъде другаде, не в конюшнята на странноприемницата — каза многозначително той.
Така, както стоеше все още с ботушите и наметалото си, той наистина представляваше величествена, будеща страхопочитание гледка — целият в черно, от главата до прекрасно изработените му ботуши.
— За тях е по-добре да са на по-спокойно…
— Старият Джордж Фулис има достатъчно място — кимна съдържателят с глава по посока на фермата, намираща се от другата страна на пътя. — Не е на самия път, изолирано е.
— Съвсем подходящо — отвърна Джони и постави добре напълнена кожена кесия на масата.
И сега, когато Елизабет беше удобно настанена, а конете — скрити, той размишляваше върху нелеката задача как да осъществи връзка с Роби. А може би щеше да е по-добре да наеме друг кораб, който да ги откара в Холандия?
По-добре беше да не се застояват много в странноприемницата в Абе, защото колкото по-дълго останеха на едно място, толкова по-забележимо щеше да стане присъствието им. И ако собственикът й беше истински лоялен шотландец, някой от работниците му може би беше достатъчно беден, за да не устои пред английските гвинеи. След като беше виждал не един от представителите в шотландския парламент да продават гласа си за доста умерени суми, той не хранеше никакви илюзии относно някоя бедна камериерка или изгладнял коняр.
Джони обаче запази тревогите само за себе си, защото Елизабет се нуждаеше поне от някакво подобие на спокойствие след напрежението от бягството, пък и нямаше да рискува да се покаже навън, преди да се е стъмнило. Въздъхна едва чуто, плъзна се по-надолу в дървения фотьойл, подпря халбата на гърдите си и затвори очи.