Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Зле ли си? — прошепна той на Стеф и му помогна да седне. — Какво има?
Но Джуджето като че нямаше отговор. То просто поклати глава. След това с усилие каза:
— Огънят няма да го спре. Беше опитано, Морган. Не се получава.
Беше прав. Когато пушекът и огънят намаляха достатъчно, за да могат защитниците да се приближат отново до ръба на терасата, Влечугото пак бе там, почти по средата на пътя си. Барабанните ритми и виковете от лагера на Федералната войска се подновиха и разклатиха Издатината.
Бунтовниците бяха разколебани. Започнаха да спорят и стана ясно, че никой не вярва, че Влечугото може да бъде спряно. Какво щяха да правят когато ги достигнеше? След като очевидно не можеха да го наранят със стрели и копия, щяха ли да успеят да го спрат с мечове? Можеха да предположат какво ще се случи.
Само Аксхинд и Тролите изглеждаха необезпокоени от случилото се. Стояха на единия край на отбранителната линия спокойни, с подготвено за битка оръжие. Не говореха. Не изглеждаха нервни. Наблюдаваха Падишар Крийл, очевидно в очакване на следващия му ход.
Падишар бързо го направи. Той забеляза нещо, което другите бяха пропуснали, и това даде искрица надежда за бунтовниците.
— Чандос! — извика той и разбута хората си, минавайки покрай защитната линия. Чернобрадият му суров лейтенант се появи: — Донеси всичката мазнина, която имаме — за готвене, за почистване — всичко! Не губи време за въпроси, просто го направи!
Чандос си затвори устата и изчезна. Падишар се сниши и се върна при Морган и Джуджетата.
— Подгответе единия от лифтовете! — извика той на хората оттатък. След това изведнъж се спря. — Стеф, как се движат тия Влечуги по хлъзгава повърхност? С какво се залавят?
Стеф го погледна неразбиращо:
— Не знам…
— Но все някак трябва да се захващат, нали? — настоя Падишар.
Обърна се, без да дочака отговор. Сутринта бе станала гореща и той вече се потеше. Свали туниката си и ядосано я захвърли настрани. Грабна два колана от стоящия наблизо бунтовник, стегна ги около кръста си, закачи на единия малка брадвичка и тръгна към лифта. Морган го последва, разбрал вече какво е намислил бунтовникът. Чандос дотича, следван от мъже, които носеха съдове с различна форма и големина.
— Натоварете ги! — нареди Падишар и сложи ръце на широките рамена на лейтенанта си.
— Ще сляза долу до звяра и ще го залея с мазнината.
— Падишар! — Чандос беше ужасен.
— Не, чуй ме! Влечугото няма да стигне дотук, ако не успее да се изкатери, а няма да може да се изкатери, ако не успее да се хваща. Мазнината така ще омаже всичко, че тая гадина няма да може да помръдне. Дори е възможно да падне! — Той се усмихна страховито. — Това няма ли да сложи добър край на всичко?
Чандос поклати рошавата си глава, а в очите му имаше объркване. Тролите се бяха приближили и слушаха.
— Мислиш, че Федерацията ще те остави да слезеш дотам? Стрелците им ще те надупчат!
— Не и ако ме прикривате — усмивката му се изпари. — Освен това, стари приятелю, какъв друг избор имаме? — Той скочи в коша и приклекна, за да бъде възможно най-малка мишена. — Само не ме изпускайте! — изкрещя той и здраво хвана брадвичката.
Кошът се понесе бързо надолу, държан от Чандос, точно над мястото, където Влечугото се изкачваше по скалата. От лагера на Федералната армия се разнесе вик и напред излязоха стрелците. Навсякъде около лифта започнаха да се сипят стрели. Бунтовниците отговориха също със стрелба. Нападателите бяха отблъснати.
Но Федерацията беше докарала катапулти и огромни камъни започнаха да се разбиват в скалния масив. Един улучи коша и наоколо се разхвърчаха трески. Точно отдолу беше Влечугото.
Морган Лий стоеше на края на терасата и гледаше ужасен. Зад него бяха Стеф и Тийл. Лифтът с Падишар Крийл се заклати, сякаш уловен в страхотна буря.
— Дръжте! — изкрещя Чандос на мъжете при въжетата. — Успокойте го!
Но го изпуснаха. Въжето се изхлузи и повлече бунтовниците към края на терасата, където няколко от тях трескаво се бореха да се задържат. Стрелите на федералните войници ги достигаха и двама паднаха. Никой не зае мястото им, тъй като наоколо цареше хаос. Чандос погледна през рамо с широко отворени очи. Въжето се изплъзваше!
Те не могат да го удържат — с ужас осъзна Морган.
Той изскочи напред като крещеше диво, но Аксхинд беше по-бърз. С изненадваща за размерите си повратливост, Старейшината на Келтите разблъска наблюдателите и хвана въжето с мощните си ръце. Другите объркано отстъпиха. Гигантският Трол сам държеше лифта с Падишар Крийл. След това се появи още един Трол, след него още двама. Те задържаха въжето, докато Чандос изпращаше заповедите си.