Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Стеф бе едно от тях. Беше разказвал на Морган приказките, дълго след като той вече ги беше чувал — не като легенда, а като истина. Настояваше, че това се е случило. Стеф бе му казал, че Федерацията е създала Влечугите. Преди около сто години, когато войната срещу Джуджетата се бе преместила в дивия Анар сред непроходимите гори и скали, федерацията бе създала Влечугите. По това време Джуджетата вече бяха изгонени от домовете си и се бяха укрепили сред планините. Оттам те атакуваха тежката Федерална армия и изчезваха като нощни сенки. В продължение на месеци Федерацията не можа да намери решение и тогава се появиха Влечугите.
Никой не знаеше със сигурност откъде са се появили. Някои смятаха, че това са само машини, създадени да разрушат укрепленията на Джуджетата и да унищожат самите Джуджета. Други твърдяха, че никоя машина не би могла да направи това, което правеха Влечугите — те имаха инстинкт и настървение. Някои хора шептяха, че са направени с магия. Независимо от произхода им те се появиха в централен Анар и започнаха лова си. Бяха неудържими. Преследваха неуморно Джуджетата и когато ги откриеха, ги разбиваха напълно, войната завърши само след около месец. Редиците на Джуджетата силно оредяха.
След това Влечугите изчезнаха така тайнствено, както се бяха и появили — сякаш земята ги бе погълнала. Останаха само приказките, които с всяко следващо разказване ставаха все по-невероятните и по-неточни, докато накрая само Джуджета — се бяха и появили — сякаш земята ги бе погълнала. Останаха само приказките, които с всяко следващо разказване ставаха все по-невероятните и по-неточни, докато накрая само Джуджетата им вярваха. Морган Лий се загледа за миг надолу, докато приказките от детството му наизлизаха в мислите му, след това отмести погледа си от кошмарното същество и потърси Стеф. Джуджето също гледаше към него, а лицето му бе изплашено.
— Влечуго, Морган! Влечуго! След всичките тези години. Знаеш ли какво означава това?
Морган нямаше Време да се замисля. Падишар Крийл беше зад тях. Беше чул думите на Джуджето. Сграбчи Стеф за раменете и го обърна към себе си.
— Кажи ми бързо! Какво знаеш за това?
— Това е Влечуго! — повтори Стеф, а гласът му бе неестествено глух, сякаш самото име говореше всичко.
— Да, да, добре! — изсумтя Падишар. — Не ме интересува какво е! Искам да знам как да го спра!
Стеф поклати глава бавно, сякаш искаше да прогони страха, който не му даваше мисли.
— Не можеш да го спреш! Няма начин! Никой, никога не е открил начин.
Чу се мърморене от мъжете наоколо, които се заслушаха в думите на Джуджето и като че ли отчаянието започна да обзема защитниците. Морган бе поразен: никога не бе виждал Стеф да се предава. Бързо погледна към Тийл. Тя беше отместила Стеф от Падишар, а очите й бяха сурови и студени като камъни. Падишар не й обърна внимание.
— Стойте по местата си! — изръмжа той на тези, които бяха започнали да мърморят и да отстъпват. Шумът и движението секнаха веднага. — Ще одера първия заек, който не ме послуша! — Погледна Стеф: — Значи няма начин? Може би според теб, въпреки че те мислех за смел човек, Стеф — гласът му бе тих и равен. — Няма начин? Винаги има!
Отдолу се чу странен шум и всички отидоха до укреплението. Влечугото бе стигнало до основната на Издатината и щеше да потегли нагоре, където човешките ръце и крака нямаха шанс да се удържат. Слънчевата светлина огря металната броня по него и мускулите му се раздвижиха. Барабаните на Федерацията бяха започнали да отмерват такта на приближаващото се чудовище.
Падишар се протегна и извика над защитниците:
— Чандос! Десетина стрелци веднага при мен! Стрелците веднага се появиха и изстреляха дъжд от стрели върху Влечугото. То не забави ход. Стрелите отскачаха от бронята или се забиваха в тялото без ефект. Дори мързеливо гледащите му очи сякаш не можеха де се пронижат.
Падишар отпрати стрелците. Откъм линиите на Федералната армия се нададе радостен възглас и барабаните ускориха ритъма. Вождът на бунтовниците повика копиехвъргачите, но дори тежките дървени копия с железни върхове не успяха да забавят чудовището. Те отскачаха от бронята и влечугото продължаваше.
Огромни камънаци бяха дотъркаляни и хвърлени надолу. Няколко от тях се блъснаха във Влечугото. Резултатът беше същият. То продължи да се движи. Защитниците бяха уплашени и объркани. Падишар гневно крещеше да се успокоят, но задачата му ставаше все по-трудна. Донесоха храсталаци, които подпалиха и пуснаха върху Влечугото — никакъв ефект. Изляха надолу горящ газ, който покри изкачващото се чудовище. От лагера на Федерацията се понесоха викове и барабаните замлъкнаха. Отдолу лъхна страхотна горещина, която принуди защитниците да се отдръпнат. Морган се отпусна — Стеф и Тийл бяха до него. Лицата им бяха бледи. Морган им помогна да се отдръпнат, учуден какво става с приятелите му.