Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— НЕ! НИКОГА!
— Никога — съгласи се Проф. — Заплашват да изпратят войски… все повече войски, които ще насилват и ще убиват. Смятам да се опълчим срещу нашествениците.
— ДА!
— Ще се бием с тях на повърхността, ще се бием в подземката, ще се бием и по коридорите! Щом трябва, ще умрем, но свободни!
— Oui! Ja! Evel!70 Кажи им го, кажи им го!
— И ако загинем, нека историята напише: „Това беше великият час на Луната!“ Дайте ни свобода… или ни дайте смърт!
Туй-онуй ми звучеше познато. Но думите му гърмяха свежо и ново, присъединих се към ревовете. Вижте… Знаех, че не можем да натупаме земните червеи — техниката ми е занаят и разбирам, че на водородната бомба не й пука колко сте смели. Ала бях готов. Щом искат да се сражаваме, ще си го получат!
Проф ги остави да се навикат, сетне подхвана бойния химн на републиката с текста на Саймън. Адам отново се появи на екрана, запя с всички, а ние опитахме да се изнижем с помощта на водените от Слим стиляги. Обаче жените не щяха да ни пуснат, пък момчетата не ги бива много да препречват пътя на дами. Стана десет вечерта, преди ние четирима — Уайо, Проф, Стю и аз — да се заключим в стая L на „Рафълз“, където Адам-Майк се присъедини към нас по видеото. Вече прегладнявах, както и останалите, затова поръчах вечеря. Професорът настоя да се нахраним, преди да обсъждаме планове.
После се заехме с работата.
Адам започна с молба да прочета на глас бялата книга за него и Уайоминг.
— Но първо, Мануел, ако записите от Земята са при тебе, би ли ги предал с висока скорост по телефона в моя офис? Ще помоля да ми ги разпечатат за проучване. Засега имам само шифрованите резюмета, изпратени от другаря Стюарт.
Направих го, макар да знаех, че Майк ще ги разнищи на секундата — маневрата му беше част от мита за Адам Селене. Реших да поговорим с Проф за посвещаването на Стю във фактите. Искахме ли да го привлечем в ръководната група, преструвките щяха доста да ни затруднят.
Зареждането на записите в Майк със свръхскорост отне пет минути, четенето на глас — още трийсет. Щом свършихме, Адам каза:
— Професоре, благодарение на твоята реч посрещането мина по-успешно, отколкото се надявах. Мисля, че трябва незабавно да прокараме ембаргото през Конгреса. Тая вечер мога да разпратя съобщение за свикването на сесия утре по обяд. Някакви забележки?
Аз се обадих:
— Виж, онези дрънкала ще си го прехвърлят не знам колко седмици. Ако наистина смяташ да ги натовариш с това, макар да не схващам защо, направи както с Декларацията. Започни късно и го пробутай след полунощ, като се възползваш от нашите хора.
— Извинявай, Мануел — отвърна меко Адам Селене. — Затънал съм в събитията на Земята, а ти пък трябва да наваксаш станалото тук. Вече не е същата група. Уайоминг?
— Мили Мани, това е избран Конгрес. Задължително е те да го приемат, защото олицетворяват нашата власт.
Проточих бавно:
— Провели сте избори и сте прехвърлили нещата в техни ръце? Всичко? Тогава ние какво вършим? А?
Взрях се в Проф, очаквайки да избухне. Възраженията ми не бяха каквито той би подметнал, обаче не намирах смисъл да сменяме едно плямпане с друго. Първата сбирщина поне беше толкоз хлабава, че можехме да правим с нея каквото поискаме, но новата щеше да залепне за столовете си.
Професорът остана невъзмутим. Събра върховете на пръстите си и погледна безметежно:
— Мануел, не смятам, че положението е толкова лошо, колкото ти явно го виждаш. Във всяка епоха е необходимо да се приспособяваме към популярната митология. Някога кралете били миропомазвани от Бога, така че проблемът бил в усилията той да благослови правилния кандидат. През XXI век властва митът за народната воля… но темата е претърпяла само повърхностна промяна. Адам и аз дълго обсъждахме как би следвало да определим каква е тази народна воля. Приятелю, позволявам си да предположа, че това решение ще ни даде възможност да работим.
— Е… добре де. Ама защо не са ни казали? Стю, ти знаеше ли?
— Не, Мани. Нямало е причина да ми кажат. — Той сви рамене. — Аз съм монархист, не би ме интересувало. Но съм съгласен с Проф, че в днешните времена изборите са необходим ритуал.
Де ла Пас рече:
— Мануел, просто нямаше нужда да ни съобщават, докато не сме се върнали. Ти и аз имахме друга работа. Господин Селене и скъпата ни Уайоминг се справиха с това и в наше отсъствие… Затова нека чуем какво са свършили, преди да даваме оценката си.
— Съжалявам. Е, Уайо?
70
Да (на различни езици). — Б.пр.