Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Казах ти и пак ти повтарям. Аз съм пророчица. В плик номер три обяснявам на „Хариман индъстрийз“ как да спечелят пари от слънчевите екрани на Дъглас-Мартин. Следващите три плика се отнасят до силата, енергетиката и властта — там предстоят такива промени, че няма да повярваш. Но трябва да повярваш, когато отворим пликовете един по един. Въпросът е: след факта ли ще ги отворим, както тези двата — и тогава единственото, което бих могла да кажа, е „нали ви казах!“ — или ще отворим всеки плик далече преди факта, за да може моето пророчество да ви свърши работа?
— Взе да ми става студено. Да се обличам ли или да се върна в леглото?
— Ох, Боже! Улисах се в тия делови приказки. Ела в леглото, Джордж, и ме остави да ти се извиня.
Той се върна, но най-същественото чудо не се случи. Най накрая му рекох:
— Да приложа ли малко директна магия? Или предпочиташ да си починеш?
— Морийн, какво искаш от „Хариман индъстрийз“? Не правиш това само за да ме шашнеш.
— Разбира се, че не, Джордж. Искам да бъда избрана за директор на „Хариман индъстрийз“, холдинговата компания. По-късно ще имаш нужда от мене като член на управителния съвет на някои от корпорациите, които тя държи. Както и да е, ще продължавам да преценявам как да разположа пророчествата във времето… защото точният момент е всичко.
— Директор… В Управителния съвет няма жени.
— Когато ме посочиш за кандидат и ме изберат, ще има.
— Морийн, моля те! Всички директори са крупни притежатели на акции.
— Колко акции ми трябват, за да се класирам?
— Един дял е достатъчен според правилата. Но политиката на компанията изисква крупно дялово участие. В холдинговата компания или в подразделенията й.
— Колко? В дялове. Не, доларовата стойност според пазарните цени — различните корпоративни акции не струват еднакво за дял. Никой от тях, би следвало да кажа.
— Ъ-ъ… Ние с господин Хариман смятаме, че един директор би трябвало да притежава или да се сдобие скоро след като е избран поне с половин милион според пазарната стойност на акциите. Това го кара да внимава за какво гласува.
— Джордж, в понеделник при закриването на пазара сумарната ми позиция във всичките ви компании беше 872 039,81 долара — за няколко дена мога да ги докарам и до милион, ако това ще ми улесни пътя.
Веждите на Джордж подскочиха.
— Морийн, изобщо не знаех, че притежаваш наши акции! Щях да забележа името ти, ако е свързано с някой голям пакет.
— Използвам подставени лица. В Цюрих, в Канада, в Ню Йорк. Ако имам някаква основателна причина, мога всичките да ги прехвърля на мое име.
— Копоите ще вземат да душат. Морийн, свободен ли съм да кажа на господин Хариман за твоите пликове? За твоите пророчества?
— Той как ще ги приеме?
— Не знам точно. Двамата работим заедно от двайсетте години… но всъщност не го познавам. Той е състезателен кон, аз съм кон за оране.
— Е, нека тогава пликовете да останат наша малка тайна. Може би ще искаш да отвориш следващия в негово присъствие. А може би — не. Джордж, ако обществото и по-точно улицата надуши, че вземате делови решения въз основа на съветите на гадателка, това може да навреди на „Хариман индъстрийз“, нали така?
— Мисля, че си права. Добре, наша малка тайна — той изведнъж се усмихна. — Но ако кажа, че съм се консултирал с астролог, половината от ония тъпоглавци ще го сметнат за „научно“.
— А сега нека да зарежем всичко това и да видим дали не бих могла да накарам нашия кон за оране да ме изоре. Джордж, всички мъже във вашето семейство ли имат наднормени пениси?
— Аз поне не знам такова нещо и мисля, че се опитваш да ме ласкаеш.
— На мене поне ми изглежда голям. Ей! Ама той става още по-голям!
XXI.
Змийски зъб
Проблемите ми през следващите десет години бяха принцеса Поли, Присила, Доналд, Джордж Стронг… и един любопитен метафизичен проблем, който все още не зная как да разреша — или как би трябвало да го разреша, макар да съм го обсъждала с моя съпруг Джубал Харшо и с някои от най-добрите математико-манипулативни космолози във всички вселени, като започнем с Елизабет „Лепкавата Либи“ Лонг. Става въпрос за вечния парадокс на свободната воля и предопределението.
Свободната воля е факт, докато я изживявате. А предопределението е факт, когато погледнете отстрани всяка поредица от събития.
Но в Света като мит и „свободна воля“, и „предопределение“ са лишени от съдържание понятия. Всяко от тях е семантична нула. Ако ние сме просто измислени образи, стъкмени от писачи на историйки, то човек може да говори за „свободна воля“ на шахматните фигури в играта. След като играта мине в историята и приберат фигурите обратно в кутията, дали Черната царица губи съня си и по цяла нощ стене: „О, не трябваше да я вземам тази пешка“?