Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Излезе от Оракула още по-неспокоен, отколкото беше влязъл, по лицето му се четяха страх и несигурност, а в главата му препускаха двойно повече въпроси.
Когато се върна в Каер’алфар, с изненада установи, че там няма никой. Бързо се изкачи на дървото, където се намираше малката му къщичка и я завари съвършено празна — нямаше ги нито дрехите му, нито кошниците, с които събираше млечни камъни, нищо.
Единственото, което откри, беше купчинка прилежно сгънати нови дрехи. Трябва да бяха за него, тъй като очевидно не биха станали на никой друг в долината… Освен ако, сепна се той изведнъж, елфите не си бяха довели нов ученик.
Тръсна глава, за да прогони тази мисъл, смъкна наметалото си и започна да се облича — ботуши от еленова кожа, високи и меки, чифт удобни ловджийски панталони с тесен, въжен колан, обточен със сребрий за подсилване, мека риза без ръкави и кожена жилетка, също поръбена със сребрий, дебел тъмнозелен плащ и шапка, триъгълна, светлозелена ловджийска шапка.
След като се облече, Елбраян се огледа, питайки се какво ли очакват от него сега. Дали не трябваше да се върне на поляната? Това трябва да бе, защото когато отиде там, завари всички елфи на Каер’алфар, застанали в редици, без да пеят, танцуват или говорят. Щом го видяха да се задава, лейди Даселронд и Бели’мар, които стояха най-отпред, му дадоха знак да се приближи.
Когато младият мъж застана пред тях, Джуравиел му подаде пълна раница, от едната страна на която висеше изящен сребърен нож, а от другата — чудесна секира.
След един дълъг, безмълвен миг, Елбраян внезапно осъзна, че елфите очакват от него да разгледа даровете им и побърза да отвори раницата, после предпазливо изсипа съдържанието й на земята.
Кремък и огниво, снопче тънко, обточено със сребрий въже, като онова, от което беше изработен коланът му, вързопче пълно с червения гел, с който Джуравиел беше намазал папратовото стъбло, преди той да го отсече, огледалото и одеялото за Оракула (трябва да ги бяха взели от хралупата малко след като си бе тръгнал оттам) и, най-издайнически от всичко видяно досега — хранителни запаси и кожен мях за вода.
Младият мъж потърси погледа на наставника си, ала не откри в очите му нито един от отговорите, които търсеше. Внимателно, опитвайки се да овладее треперещите си ръце, прибра всичко обратно в раницата и се изправи.
— Червената лента е напоена с мехлеми, които никога няма да изветреят — проговори най-сетне Джуравиел. — Ще ти служи както за превръзка, така и за пристягане на рани. Зелената пък пречиства въздуха, когато покриеш носа и устата си с нея и дори ще ти позволи да дишаш под вода за известно време.
— Това са даровете, които ти приготвихме, Нощна птицо — обади се лейди Даселронд и като щракна с пръсти, добави. — Както и това!
При нейния знак Бели’мар Джойсеневиал пристъпи напред, понесъл прекрасния лък на ръце.
— Ястребокрилия — обясни той и му го подаде. — Ще ти служи и като тояга — допълни и с едно бързо движение махна украсения с ястребови пера край, свали тетивата, после с все същата лекота го върна обратно и окачи тетивата, огъвайки лъка в първоначалната му форма без почти никакво усилие. — Не бой се — макар и да изглежда крехък, няма да го счупиш. Нито удар, нито мълния, нито дори драконов дъх могат да го повредят!
Думите на стария майстор бяха посрещнати с възторжени и напълно заслужени възгласи от страна на другарите му.
— Опитай го — предложи Джуравиел и Елбраян веднага остави раницата на земята и вдигна новия си лък.
Беше поразен от съвършения му баланс и от изумителната лекота, с която се опъваше тетивата. Когато я издърпа назад (много повече, отколкото с който и да било от малките лъкове, които беше ползвал досега), трите пера на върха се отделиха едно от друго, заприличвайки досущ на „пръстите“ в края на разперено ястребово крило.
— Ястребокрилия — повтори Джойсеневиал. — Ще ти служи вярно до края на дните като лък и като тояга, докато не си спечелиш правото да носиш и меч.
Със сълзи в очите, старият майстор му подаде колчана пълен с дългопери стрели, после бавно се обърна и се върна сред останалите елфи.
— Това са даровете ни за теб — повтори лейди Даселронд. — Кой от тях смяташ за най-ценен?
Елбраян не отговори веднага, почувствал колко важен е този момент, последното и може би най-трудно изпитание, в което не биваше да се проваля.
— Запасите и дрехите — започна той, — са достойни за крал, дори за елфически крал. А що се отнася до лъка — при тези думи той се поклони на Джойсеневиал, а в гласа му прозвуча искрена почит, — сигурен съм, че на света няма друг, който да може да се сравнява с него. Ала дарът, който смятам за най-ценен, е Оракулът — завърши той уверено.