Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Елбраян вдигна глава нагоре, към ярките звезди и няколкото облачета, които вятърът гонеше по небето. Без дори да го осъзнава, започна да следва движенията на танцуващите елфи, сякаш някакъв невидим водовъртеж го бе засмукал в прегръдките си и сега той се носеше по течението му. Всичко наоколо избледня, очертанията на света се размиха, действителност отстъпи място на вълшебен сън.
— Какво чуваш? — долетя нечий глас до ушите му. — Какво чуваш сега, в мига на своето рождение?
Без да осъзнава кой го бе заговорил (не друг, а самата лейди Даселронд, застанала само на метър-два пред него), младият мъж отвърна разсеяно:
— Чувам птиците. Нощните птици.
Изведнъж над света се спусна плътна тишина, съновидението се стопи, прогонено от рязката промяна. Елбраян примигна няколко пъти и с мъка спря, макар да му се струваше, че звездите над главата му продължават да се въртят.
— Тай’марауи! — възкликна лейди Даселронд и младият мъж, който едва сега установи колко близо се намира тя до него, стреснато подскочи при звука на гласа й, после премести поглед към двестатината елфи, които вече бяха подели вика й:
— Тай’марауи!
Тай беше тяхната дума за птица, марауи — за нощ.
— Нощната птица — поясни лейди Даселронд. — Днес, в нощта на твоето рождение, ти получаваш името Нощна птица.
Елбраян преглътна с мъка, чудейки се за какво става въпрос — Джуравиел и Тунтун изобщо не го бяха подготвили за подобна церемония.
Без повече обяснения, лейди Даселронд хвърли шепа искрящ прашец в лицето му…
… и светът сякаш замря за миг, после продължи, ала някак по-бавно. Песента на елфите пак изпълни въздуха, над гората се възцари прежната хармония, а Елбраян отново се оказа сам в средата на поляната, неволно следвайки движенията на танцьорите. Постепенно гласовете на елфите започнаха да затихват, ала той забеляза, че е останал съвсем сам, дълго след като всички си бяха отишли. Преди младежът да успее да си отговори дори на един от хилядите въпроси, които се гонеха в съзнанието му, сънят го надви и той заспа там, в средата на поляната, напълно гол.
Нощта на неговото рождение.
Бели’мар Джойсеневиал кимна доволно при вида на прекрасния лък, съвършения продукт на неговата любов. Нарекли бяха пазителя Нощна птица, значи сънят не го беше излъгал. Ястребокрилия, името, което беше дал на оръжието, напълно подхождаше на онова, в което се беше превърнал Елбраян.
Старият майстор изправи оръжието пред себе си и го огледа. По-високо от него, то беше полирано до съвършена гладкост и дори полумракът в стаята (вътре гореше само една малка свещичка) не можеше да скрие тъмнозелените му багри, примесени с нежния блясък на сребрия, обточил ръбовете му. В средата му бе издялана прекрасна ръкохватка, краищата му бяха изящно заострени, а горният връх, който можеше да се сваля, беше украсен с три пера, така безукорно подредени, че изглеждаха като едно, когато лъкът си почиваше.
Ястребокрилия и Нощната птица — да, връзката между двете имена се нравеше на стария елф. Това беше последният лък, който щеше да излезе изпод ръцете му, сигурен бе той — дори да направеше още хиляда, никога нямаше дори да се доближи до съвършенството на Ястребокрилия.
Елбраян се събуди така рязко, както и бе заспал, съвсем сам и гол, с изключение на червената лента, завързана около лявата му ръка и на същата такава — само че зелена — опасваща дясната точно над лакътя. Зачуди се какво ли означава това, но нито за миг не си помисли да ги свали, после насочи вниманието си към пробуждащия се свят наоколо му. Слънцето отдавна бе изгряло — значи бе пропуснал Танца на меча, за първи път, откакто го беше научил. Тази сутрин обаче това сякаш нямаше значение. Недалеч от мястото, където беше спал, забеляза наметалото си и се покри с него, но после, вместо да се върне в къщичката си, се насочи право към Оракула, където беше оставил огледалото, стола и одеялото.
— Чичо Мейдър?
Излъчващ покой и разбиране, духът вече го очакваше. Хиляди въпроси напираха в съзнанието на младия мъж, ала преди да успее да изрече дори един от тях на глас, пелена от образи се спусна над мозъка му и прогони всичко останало — видя път и тресавище, гора и една долина, в която растяха вечнозелени дървета и която му се струваше някак позната.
Елбраян си пое дълбоко дъх, опитвайки да се успокои. Като че ли започваше да разбира. Сковаващ ужас протегна лепкави пръсти към него, заплашвайки да го погълне, и той почувства как го обзема отчаяно желание да говори, да попита духа на Мейдър какво означава всичко това, да обгърне съмненията си в думи и така да ги надвие.
Ала този път той беше тук не за да говори, а за да чуе, и като се облегна назад и притвори очи, младият мъж се остави на образите и на странно познатия път да го отведат където трябва.