Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Еенегаш! — сопна се най-близкият и най-грозният от четиримата и замахна с меча си, късо оръжие, което доста наподобяваше онова, което Олван беше дал на сина си, когато децата патрулираха около селото.
— Не разбирам — спокойно отвърна Елбраян.
Противните създания си зашушукаха нещо и младият мъж се досети, че и те не разбират езика му.
— Еенегаш! — още по-настоятелно повтори гоблинът и посочи с меча си първо към Ястребокрилия, а после към брега.
— Не мисля така — засмя се Елбраян и поклати глава, като в същото време незабелязано махна върха на лъка си и откачи тетивата, прибирайки ги на сигурно място в колана си.
Грозното същество изръмжа заплашително и младият мъж отново поклати глава.
Гоблинът се втурна към него и замахна с меча си, най-вероятно, за да го сплаши, тъй като все още беше прекалено далеч, за да го нарани. Само че изненаданият се оказа той, а не Елбраян.
Без да губи нито миг, пазителят сграбчи с две ръце тоягата, в която се бе превърнал лъкът му, и я вдигна пред себе си толкова бързо, че нападателят му нямаше време да реагира. Оръжието се стовари върху главата на гоблина, като едновременно с това изби меча от ръцете му и го запрати на няколко метра от него. С едно мълниеносно движение, прекалено бързо, за да може гоблинът да го избегне, заостреният връх на Ястребокрилия го удари между очите и го повали във водата.
Както можеше да се очаква, другарите на падналото същество се хвърлиха в атака с бойни възгласи на уста.
Елбраян прибра тоягата до тялото си и като свали лявата си ръка, завъртя го така, че предният край на оръжието се стрелна напред и покоси най-близкия гоблин, онзи, който се бе откъснал от основната групичка, за да го изненада отпред. Както можеше да се очаква, глупавото създание не успя да реагира навреме и върхът на Ястребокрилия се заби в меката плът под брадичката му.
Миг по-късно Елбраян вече държеше оръжието с лявата си ръка и с абсолютно същото движение покоси и другия отделил се от групата гоблин, после отново прибра тоягата до гърдите си и като я насочи напред, хвърли се срещу останалите си противници. Първият удар се стовари върху главата на чудовището в средата, онова с копието, и с лекота строши главата му.
Ястребокрилия се стрелна наляво, пресрещайки груба гоблинова сопа, после отскочи надясно, спирайки меча на последния нападател. Ляво, дясно — елфическата тояга не спираше нито за миг, всеки път безпогрешно предугаждайки къде се намира противниковото оръжие. Два мълниеносни замаха наляво и ръката, с която злото създание държеше сопата си, беше отбита настрани. Елбраян направи крачка вляво и се извъртя, избягвайки меча на другия гоблин, после се приведе и замахна. Противникът му се досети какво е намислил и се накани да се брани, ала острият връх на Ястребокрилия мина през мършавата му ръка, с лекота трошейки костта. Сопата цопна в потока, а гоблинът изпищя и се вкопчи в ранената си ръка.
Младият мъж пристъпи напред и вдигна оръжие пред себе си. Три бързи удара по главата на бездруго замаяното създание и Елбраян отстъпи, обръщайки се на другата страна, готов да посрещне атаката на последния си противник. Вместо това го видя да се отдалечава, колкото го държат краката, и като замахна назад, удари съществото зад себе си право в лицето.
В този миг до ушите му достигна шум — единият от отделилите се гоблини се мъчеше да се изправи на крака. Ястребокрилия изсвистя, първо под, а след това и над дясното рамо на пазителя, докато той самият се обръщаше наляво. Ужасено, злото създание направи жалък опит да се предпази, ала елфическата тояга се стовари в основата на врата му. За миг гоблинът застина неподвижно, сякаш вълна от енергия го беше заляла от глава до пети, после политна назад, приземи се изправен, постоя така за миг и бавно се захлупи по очи.
Елбраян побърза да се обърне и приклекна, готов да се защитава; врагове обаче наоколо нямаше. Първият, когото беше ударил, водачът на групата, стоеше на четири крака насред потока, с гръб към него, прекалено замаян дори за да се изправи. Онзи, който се бе опитал да се прокрадне от дясната му страна, все още беше на земята, борейки се за въздух, който така и нямаше да успее да си поеме. Последният, когото бе ударил, със сигурност беше мъртъв, както и онзи с копието, а пък гоблинът, който бе понесъл четири удара по главата лежеше по очи на брега на потока, с лице във водата. Единственият, който все още се държеше на крака, онзи с меча, стоеше на двадесетина крачки от Елбраян и подскачаше нагоре-надолу, сипейки проклятия, които младият мъж не разбираше.