Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Такива като теб наистина не останаха много — отбеляза Тунтун една вечер. — Кой знае, може би дори си единственият жив пазител, макар все още да не сме почувствали болката, която би ни обзела при смъртта на Андаканавар.
Уважението, с което Тунтун говореше, трогна дълбоко Елбраян, ала в същото време го накара да почувства по-ясно отвсякога товара на отговорността, лежаща на силните му плещи. През всички тези години постепенно бе започнал да се чувства различен, някак специален, превъзхождащ сякаш обикновените хора. Благодарение на елфите беше получил рядък и ценен дар — друг език, език не само на думите, но и на тялото, на физическия свят; беше се научил да гледа на заобикалящата го действителност по нов начин, с други очи виждаше дори собственото си тяло. Колко различен бе от изплашения хлапак, който някога си бе тръгнал, залитайки, от опожарения Дъндалис, сломен и безпомощен. Вече беше наследникът на Мейдър, Елбраян пазителят.
Защо, тогава, изпитваше такъв ужас?
За да намери отговор на този въпрос, младият мъж често посещаваше Оракула. С всеки изминал път все по-лесно призоваваше образа на Мейдър в огледалото и макар духът на чичо му да си оставаше все така безмълвен, собствените му излияния му помагаха да сложи чувствата и тревогите си в ред, да разбере сам себе си и да си вдъхне смелостта, от която имаше нужда.
Зимата (тежка дори във вълшебната долина, както лейди Даселронд беше предсказала) се точеше бавно, снеговете дойдоха по-рано от обикновено и се задържаха, дори когато пролетта започна да настъпва.
Дните на Елбраян си оставаха все така запълнени с работа. Усърден както винаги, той се учеше и усъвършенстваше непрестанно. Беше се превърнал в изкусен стрелец, може би не толкова, колкото някои елфи, но със сигурност превъзхождаше повечето, ако не и всички свои събратя. Познанието му за заобикалящия го свят никога нямаше да бъде пълно (светът просто беше прекалено необятен, за да бъде обхванат от което и да било живо същество), ала всеки изминал ден му показваше нещо ново, а всяко преживяване го правеше по-опитен. Светът наоколо сякаш наистина беше течност, а той — гъба, която жадно я попиваше.
Промяната дойде изведнъж, когато Тунтун и Джуравиел го измъкнаха от леглото една мразовита туманейска нощ. Двамата елфи дълго трябваше да го дърпат и бутат, преди той най-сетне да се събуди достатъчно, за да се покаже навън, облечен само с наметало и препаска около кръста. Без да му обясняват нищо, Тунтун и Джуравиел го заведоха до голяма, обградена от високи дървета, поляна, на която се бяха събрали всичките двеста обитатели на Каер’алфар.
Джуравиел смъкна наметалото от гърба на Елбраян, а Тунтун побутна разтреперания младеж в средата на поляната.
— Махни я! — нареди тя, кимайки към препаската около бедрата му.
Елбраян се поколеба за миг, ала Тунтун не беше в настроение да слуша каквито и да било възражения. Бърз замах с двете ками, които държеше в ръцете си, и препаската се свлече надолу. Тунтун улови разрязания плат преди той да тупне на земята, после се отдалечи, оставяйки объркания млад мъж сам и напълно гол под изпитателните погледи на цял Андур’Блау Иннинес.
Хванати за ръце, елфите образуваха широк кръг около него и се люшнаха наляво, подемайки ритуален танц. Често се случваше някой от танцьорите да напусне мястото си, за да изпълни особено сложен пирует или просто стъпки, каквито той самият искаше, ала като цяло кръгът продължаваше да се върти около него.
Ясните им мелодични гласове изпълниха въздуха и проникнаха в самото същество на младия мъж, отмивайки притеснението и оставяйки след себе си тихо опиянение. Цялата гора сякаш се бе присъединила към песента на елфите — шумоленето на хладния вятър, чуруликането на птичките, дрезгавото крякане на жаби нейде в далечината.