Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— А аз… аз повярвах, че вие… че вие…
— Точно така — мрачно я прекъсна той. — Вие винаги сте вярвали за мене най-доброто.
С тези думи Сакр-ел-Бар се обърна и рязко излезе.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
MORITURUS
Той напусна Розамунд с огорчение в сърцето и я остави, обзета от дълбоко разкаяние. Съзнанието за тази последна нейна несправедливост така я потресе, че се превърна в мярка, с която да прецени другата по-раншна неправда, извършена от нея спрямо него. Може би възбуденият й ум изкривяваше перспективата, преувеличаваше я, та чак започваше да й се струва, че всичките страдания и злини, с които се занимава настоящата хроника, са преки плодове на собственото й неверие.
И тъй като всяко искрено разкаяние непременно води подире си пламенно желание да изкупим греха си, същото стана сега с нея. Да беше се въздържал и да не беше излязъл тъй рязко, Оливър щеше да я види паднала на колене пред него да му иска прошка за всичките злини, които му бяха причинили мислите й, и да признава крайното си нищожество и низост. Но понеже справедливото му възмущение го беше накарало да я напусне, тя можеше само да седи и да размишлява за всичко това, да обмисля думите, в които да облече молбата си за прошка, когато той пак дойде при нея.
Но часовете летяха, а той не се вестяваше никакъв. А после, като някакъв удар, я раздруса мисълта, че може би много скоро ще бъдат нападнати от кораба на сър Джон Килигрю. В обезумялото си състояние почти не се бе замисляла за тази възможност. Сега, когато тя се мярна в ума й, единственото, за което мислеше, беше как ще свърши всичко това за сър Оливър. Дали ще има сражение и дали той няма да бъде погубен в тази схватка било от англичаните, било от корсарите, които беше предал зарад нея, без да може тя изобщо да му изповяда разкаянието си, без той да изрече онези думи на прошка, които душата й така жадуваше да чуе? Трябва да беше към полунощ, когато, безсилна да понася повече тази неизвестност, Розамунд стана и тихо се запъти към входа. Тя повдигна безшумно завесата и когато понечи да направи крачка навън, за малко не се спъна в някакъв човек, който лежеше на прага. Девойката стреснато хлъцна и отстъпи, сетне се наведе да погледне и в оскъдната светлина на фенерите от главната мачта и от перилата на горната палуба позна сър Оливър и видя, че той спи. Без да обърне някакво внимание на двамата нубийци, които стояха на стража, неподвижни като статуи, тя продължи да се навежда над него, а после бавно и беззвучно се отпусна на колене. В очите й имаше сълзи — сълзи, изтръгнати от нежно чувство на почуда и благодарност пред такава голяма преданост. Девойката не знаеше, че той е спал така и миналата нощ. Но достатъчно беше да го намери там сега. Бе странно, дълбоко трогната, че този мъж, към когото винаги се бе отнасяла с недоверие и за когото бе винаги погрешно съдила, я заграждаше с тялото си дори когато спеше, за да осигури безопасността й и да я закриля.
От гърдите й се изтръгна ридание и този звук го накара (тъй леко и напрегнато си почиваше той) в същия миг беззвучно да се привдигне; и така те се загледаха очи в очи, понеже мургавото му брадясало лице се намери на същото равнище с нейния бял блестящ лик.
— Какво има? — пошепна той.
Тя веднага се отдръпна, обзета от внезапна уплаха при този въпрос. После се съвзе и се помъчи по женски да избегне и скрие онова, което беше дошла да направи — сега, когато й се представяше случай да изпълни намерението си…
— Смятате ли… — тя се запъна — че Лайонел е стигнал кораба на сър Джон?
Сакр-ел-Бар стрелна поглед към дивана под навеса, където спеше пашата. Там всичко бе тихо. Освен това въпросът беше зададен на английски. Той се вдигна и протегна ръка да й помогне да се изправи. Тогава й направи знак да влезе пак в кабината и я последва вътре.
— Безпокойството не ви оставя да заспите? — промълви той полувъпросително, полуутвърдително.
— Вярно — отговори тя.
— Това е съвсем излишно — увери я той. Сър Джон надали ще потегли преди среднощ, за да бъде сигурен, че ще ни изненада. Не се и съмнявам, че Лайонел е стигнал при тях. Разстоянието не е чак толкова голямо. Всъщност, след като е излязъл от заливчето, той е могъл да върви по брега, докато се изравни с кораба. Бъдете уверена, че е изпълнил поръчението си.
Тя седна, като се мъчеше да избегне погледа му, но светлината, която падаше на лицето й, издаде следите от скорошните сълзи.
— Ще има ли сражение, когато дойде сър Джон? — попита го девойката.
— Много е вероятно. Но каква полза от това. Ние ще бъдем хванати, както се каза днес, в също такъв капан като оня, в който Андреа Дориа хвана Драгут при Джерба, с тази разлика, че хитрият Драгут намери начин да изведе галерите си, а тука няма такава възможност. И тъй, имайте смелост, защото часът на избавлението ви е наближил. — Той позамълча и с по-мек глас, почти плахо добави: — Аз се моля в по-нататъшните щастливи бъднини да си припомняте тези няколко седмици само като лош сън.