Сделката на капитан Ворпатрил

— Не е така, скъпа. Макар че по онова време с моето Съзвездие отдавна бяхме тръгнали по различни пътища. Всъщност най-строгият контрол и прецизно планиране засягат вътрешните кръстоски, кръстоските между висши. При външните кръстоски е позволена известна свобода, дори се насърчават, с надеждата за случайни генетични подобрения.

Удин стрелна майка си с мрачна усмивка през масата.

— И беше ли резултатът удовлетворителен? В моя случай?

— Определено. Макар че по онова време мотивите ми бяха краткосрочни и емоционални.

Звездичка свъси чело.

— Значи си била влюбена в дядо гем Естиф, така ли?

Мойра гем Естиф махна с ръка сякаш да прогони тази досадна романтична представа.

— Рае гем Естиф не беше човек, в когото да се влюбиш. Бях убедена обаче, че той — както и всички ние, които решихме да останем на Комар, вместо да се върнем в империята — е платил прескъпо и ненужно за грешките на нашето висше командване. Чувствах, че поне тази негова загуба, свързана с Деветата сатрапия, мога да компенсирам.

Чер, който седеше до нея, я погледна объркано.

— Каква жертва?

Удин отпи от виното си, погледна с обич своя син-и/или-произведение на изкуството и каза:

— Какво, не си ли чувал тази история? — Иван съобрази, че Чер е последният Арка, по-млад дори от Тедж.

Всички се бяха умълчали, а сътрапезниците в другия край на масата бяха наострили уши да чуят продължението. Тедж се наведе напред и обходи с въпросителен поглед братята и сестрите си. Явно бабата не ги удостояваше често с разкази за младостта си, реши Иван.

— Това е една много бараярска история, пълна с пропилени възможности, излишни усложнения и завършила с провал, което май я прави особено подходяща тема за разговор тук и сега — каза лейди гем Естиф и хвърли поглед към домакина в другия край на масата. Саймън се усмихна любезно в отговор, но по погледа му личеше, че и той като другите е наострил уши. — Синът на генерала от предишна негова съпруга беше загинал във войната за Деветата сатрапия.

— Убили са го предците на Иван Ксав? — попита жизнерадостно Риш от своя край на масата.

— Отначало и ние мислехме така, но по-късно стигнахме до извода, че е загинал от „приятелски огън“. Не е ли това един забележителен оксиморон? Капитан гем Естиф изчезнал по време на тридневен отпуск. Обичайно вината за подобни изчезвания падаше върху партизаните или изчезналият се обявяваше за дезертьор — по онова време проблемът с дезертьорството ставаше все по-сериозен, — но Рае настояваше, че синът му не може да е дезертирал, а нямаше данни да са го убили партизаните. Доста по-късно, вече бяхме на Комар, ако не греша, един от приятелите на капитана ни довери, че синът на Рае си е имал бараярски любовник.