Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— За кого шиеш дрехата? — изрева Шонка още веднъж към Уинона.
— За Токай-ихто. Шонка отстъпи назад и загледа девойката недоверчиво!
— Ти луда ли си? Уинона мълчеше.
— За кого шиеш тази дреха?
— Казах ти вече.
— Лъжеш! Тоя, за когото говориш, отдавна вече е станал смрадлива мърша!
— Аз говорих с него.
Шонка отстъпи още една крачка назад.
— Не лъжи така нахално! — Той придърпа Хапеда към себе си. — Ако вие, жените, помагате на Чегансапа, аз ще убия този малък койот! Разбираш ли ме?
Монгшонгша извика като ранено животно:
— Детето ми!
— Разбираш ли? — Шонка отново пристъпи една крачка към Уинона.
Уинона мълчеше.
— Брат ти загина и е закопан! Разбираш ли ме?
— Аз разговарях с него.
Шонка изглеждаше объркан. Белият мъж се разяри.
— Стига дрънканици! — извика той на Шонка. — Още ли не си се справил с тия гадни женски? Май ще трябва аз сам да се намеся! Моето име е Луис и аз съм се научил в цирка „Майерс“ как да се отнасям с червените свине.
Уинона пристъпи към белия човек и без той да усети, издърпа кожената дреха от ръката му. Девойката положи дрехата върху мечата кожа и седна върху нея.
— Вие сте крадци! — каза тя на Шонка и на белия мъж на име Луис. — Тази дреха е на Токай-ихто!
Белият мъж погледна към индианеца.
— Петима въоръжени мъже срещу една такава женска, и хем женската побеждава! — Той искаше да се разсмее, ала само изсвири с уста. — Някой тук е луд — или тая женска, или ти!
— Жената — отвърна Шонка. — Тя е полудяла. Но тя може и да омагьосва, тая магьосница!
— Тая?!
Белият мъж пристъпи напред, спря се и неочаквано и той се изплаши. Уинона бе вперила изцъклените си очи в него. Той отстъпи бавно назад, докато застана зад Шонка и се почувствува прикрит от него.
— Тя наистина има лош поглед — промърмори той и гла-сът му за първи път прозвуча тихо, защото макар да нямаше никаква вяра, суеверието бе залегнало твърде дълбоко в него.
Той се огледа за Монгшонгша. Когато Уинона бе седнала, и тя също се бе отпуснала на земята и бе започнала да гали нежно празната детска люлка, напълнена с черни пера.
Белият мъж потупа с пръст челото си.
— Те са луди и двете! Да се махаме оттук!… Но аз ти казвам, да знаеш, непрокопсанико — обърна се той на излизане към Хапеда, — в същия миг, в който дадеш нещо на баща си, ще бъдеш обесен! Ние ще се върнем отново! Не си правете повече никакви ненужни илюзии! Вашият вожд Крейзи Хорс или Тасунка, както го наричате вие, се предаде заедно със своите бойци. Генерал Майлс го научи какво значат добри обноски.
Крейзи Хорс напредва заедно със своите две хиляди бойци към агенцията, всички са полуизмръзнали и изгладнели. Това го казвам за ваше сведение и за да се съобразявате с него!
Шонка преведе със злобна радост.
Петимата индианци и белият мъж напуснаха шатрата.
Навън все още стояха Часке, Светкавичен облак и Гущерчето.
— Махайте се оттук, прасета такива!
Шонка ритна Часке и за сетен път доказа, че бе започнал да учи от белите мъже не доброто, а само най-лошото.
Двете момичета и момчето отстъпиха малко встрани и проследиха с поглед омразния предател и белия мъж, когато те яхнаха конете си. Дори и след като ездачите изчезнаха от погледите им, децата останаха на мястото си. Пред тях се разстилаше неплодородната земя, над главите им се бе ширнало зимното, осеяно със звезди небе.
В шатрите все още имаше тих шум, защото никой не бе легнал, преди полицията на агентурата да напусне селото. Ха-педа изскочи от шатрата на Четансапа и се приближи към Часке и двете момичета. Той помоли момичетата да се отдалечат, тъй като имал да уговори още нещо важно с Часке. Без да се почувствуват обидени, Светкавичен облак и Гущерчето се отдалечиха. Те разбираха, че Хапеда крие някаква тайна, за която никой друг не биваше да знае.
Когато двете момчета останаха сами, Хапеда заговори:
— Часке! Аз ти вярвам така, както вярвам на себе си. Ти ще мълчиш за всичко, което ще ти кажа сега!
— Хау. Ще мълча.
— Най-напред: Тасунка-витко е победен. Той пътува заедно със своите бойци към резервата.
Часке не изрече нито дума. Трябваше да преглътне сълзите си.
— След това — промълви прегракнало Хапеда — ще трябва да знаеш, че моят баща ще дойде нощес. Трябва да му дам нещо за ядене; но ние нямаме нищо в шатрата и майка ми прекалено много се страхува, за да измоли нещо, след като Шонка и лошият мъж на име Луис я заплашиха, че ще убият мен, за да и отмъстят. Ти трябва да ми помогнеш, Часке. В шатрата на Шонка, където живее неговата жена Хиацинта, сестрата на твоята умряла майка, не липсва храна. Там има достатъчно месо. Иди при Хиацинта, твоята осиновителка, кажи й, че си гладен, и й поискай месо!