Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Под дъжд от стрели Каладин нареди на хората си да пускат моста. Една стрела сряза кожата му близо до ребрата и рикошира от костта. Усети удара, ала не изпита болка. Заобиколи моста и помогна за избутването му. Отрядът с трясък стовари съоръжението на мястото му, докато алетските стрелци отклоняваха паршендите.
Кавалерията препусна по мостовете. Мостовите скоро бяха забравени. Каладин падна на колене до моста, а хората от отряда му, окървавени и ранени, с мъка се отдалечиха. Ролята им в битката беше изпълнена.
Каладин опипа ранената си страна и почувства кръвта. Чист разрез, само около два пръста дълъг, ширината му е малка и не представлява опасност.
Това беше гласът на баща му.
Каладин се задъхваше. Трябваше да иде на безопасно място. Над главата му свистяха стрели, този път алетски.
Някои хора отнемат живот. Други спасяват живот.
Работата на Каладин още не беше завършена. Изправи се с усилие и се запрепъва към моста, където лежеше някой. Оказа се мостови на име Хобер; кракът му беше пронизан от стрела. Мъжът пъшкаше и се държеше за бедрото.
Каладин го улови под мишниците и го повлече по-далеч от моста. Мъжът ругаеше от болка и беше замаян. Каладин го примъкна зад един камък, където се бяха подслонили Скалата и още неколцина от отряда.
След като остави Хобер — стрелата не беше засегнала важни артерии и засега човекът щеше да е добре — Каладин се обърна и опита да се върне на самото бойно поле. Ала се подхлъзна и от умора падна. Удари се тежко в земята и изстена.
Някои отнемат живот. Други спасяват живот.
Напъна се да стане, от челото му капеше пот, запрепъва се обратно към моста, а в ушите му звучеше гласът на неговия баща. Следващият от отряда, когото откри — Коорм — беше мъртъв. Остави тялото му.
Гадол имаше дълбока рана. Стрелата беше пронизала торса му изцяло. Лицето му беше покрито с кръв от рана в слепоочието. Успял беше малко да се отдалечи от моста с пълзене. Погледна Каладин с обезумелите си черни очи. Около него се виеха оранжеви духчета на болката. Каладин го грабна и го повлече настрани точно в мига, когато нападащата кавалерия с тропот прегази мястото, където досега беше лежал раненият.
Отнесе Гадол в падинката и пътем забеляза още двама убити. Пресметна набързо. С мъртвите излизаха двадесет и девет от отряда. Петима липсваха. Каладин отново се запрепъва към бойното поле.
Войниците се бяха групирали зад моста. Отстрани бяха строени стрелците с лък. Обстрелваха паршендите, докато тежката конница начело със самия върховен принц Садеас, недосегаем в своята Броня, опитваше да изтласка противника.
Каладин се олюля, замаян и зашеметен при вида на толкова много тичащи, викащи и стрелящи хора. Петима мостови, вероятно убити, загубени в цялата тази…
Забеляза една фигура, свита до самия ръб на пропастта, под свистящите и в двете посоки стрели. Това беше Дабид. Беше свит на кълбо, ръката му беше огъната под неестествен ъгъл.
Каладин се втурна към него. Хвърли се на земята и запълзя под стрелите с надеждата, че паршендите няма да обърнат внимание на двама невъоръжени мостови. Когато стигна, Дабид дори не го забеляза. Беше в шок, устните му мърдаха беззвучно, очите му бяха замаяни. Каладин го подхвана несръчно. Боеше се да не го улучи някоя стрела, ако се изправи.
Неумело, почти пълзейки, завлече младежа далеч от ръба на пропастта. Продължаваше да се подхлъзва върху кръвта, падаше, драскаше ръцете си в скалите, удряше лицето си в камъните. Не спираше. Мъкнеше Дабид изпод валящите стрели. Най-сетне се отдалечи достатъчно и се осмели да се изправи. Опита да вдигне Дабид. Ала мускулите му бяха толкова отслабнали. Напъна се, подхлъзна се, падна изтощен на камъните.
Легна, задиша тежко, болката най-сетне го заля. Толкова уморен…
Изправи се разтреперан и отново опита да вдигне Дабид. Примигна, за да отпъди ядните сълзи. Беше толкова слаб, че не можа дори да издърпа младежа.
— Празноглав равнинец — изръмжа някой.
Каладин се обърна и видя, че идва Скалата. Здравият рогоядец грабна Дабид под мишниците и го издърпа.
— Смахнат — рече той на Каладин, ала с лекота вдигна ранения и го отнесе при другите в падинката.
Каладин го последва. Щом стигнаха, се свлече в падинката, с гръб към скалата. Останалите мостови се скупчиха около него с уплашени погледи. Скалата положи Дабид да легне.