Пътят на кралете (том I)

— Заел си ми мястото, Скала.

Мъжът изненадано го погледна.

— Ама…

— Заминавай отзад.

Скалата се смръщи. Никой не искаше да излезе напред в реда.

— Празноглав равнинец — обади се той с грубото си произношение. — Приискало ти се е да умреш? Защо просто не скочиш в пропастта? По-лесно е.

— Аз съм водач на моста. Да тичам начело е моя привилегия. Върви.

Скалата сви рамене, но се подчини и зае мястото на Каладин в задната част на моста. Никой не каза и дума. Ако Каладин иска да го убият, кои са те, та да негодуват?

Каладин ги огледа.

— Колкото повече време ни отнеме да свалим моста, толкова повече те могат да стрелят по нас. Твърдост, решителност и бързина. Вдигай моста!

Вдигнаха, мъжете от вътрешните места се настаниха, по петима в редица. Каладин отиде в най-предната редица. Вляво от него беше високият и здрав Лейтен, вдясно — слабоватият Мурк. Адис и Корл бяха в двата края. Петима мъже в челото на моста. Редицата на смъртта.

Когато всички отряди вдигнаха мостовете, Газ изкомандва.

— Напред!

Затичаха, бързо преминаха строените в очакване войници, стиснали копията и щитовете си. Някои ги наблюдаваха с любопитство, като че ли се забавляваха при вида на низшите мостови, които се носеха с голяма бързина към смъртта си. Други отвръщаха поглед, може би засрамени от цената на преминаването си оттатък пропастта в човешки живот.

Каладин гледаше право напред и потискаше недоверчивия глас, който крещеше в ума му, че извършва нещо много глупаво. Втурна се към пропастта, съсредоточен върху строените паршенди. Черно-червени фигури с лъкове.

Сил допърха по-близо до главата на Каладин. Вече не беше в човешки облик, а се стрелкаше като лента от светлина. Полетя пред него.

Появиха се стрелите. Каладин не беше заемал място в точката на смъртта при толкова опасна атака след първия си ден в отряда. При смяната на местата в точката на смъртта винаги отиваха новите. Така, ако загинеха, нямаше грижи по обучението им.

Паршендите се прицелиха в пет или шест от отрядите на мостовете. Мост Четири явно беше в обсег.

Стрелите полетяха.

— Тиен! — извика Каладин. Беше почти обезумял от умора и гняв. Изрева името, без да знае защо, и порой стрели заваляха към него. Усети внезапен прилив на енергия, неочаквана и необяснима сила.

Стрелите удариха.

Мурк падна без звук, поразен от четири или пет стрели. Кръвта му плисна по камъните. И Лейтен падна. Заедно с него — Адис и Корл. Стрелите се забиваха в земята в краката на Каладин и трептяха. Поне шест попаднаха в моста около главата и ръцете му.

Не знаеше дали е ранен. Беше обзет от сила и тревога. Продължи да вика и да тича, понесъл моста на раменете си. По някаква причина група паршендски стрелци свалиха лъковете си. Видя мраморната шарка на кожата им, особените червеникави или оранжеви шлемове и простите кафеви дрехи. Изглеждаха объркани.

Каквото и да бе причинило затишието, даде на Мост Четири няколко ценни мига. Докато паршендите отново вдигнат лъковете, отрядът на Каладин беше стигнал до пропастта. Заеха позиции заедно с другите мостове — сега бяха само петнадесет. Пет бяха паднали. С идването си до пропастта, мостовите отряди попълваха празните места в линията.