Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Бих искала да прекратите оглушителния шум, който се чува по всяко време от вашия етаж!
- Това не е шум, госпожо, това е Моцарт! - парира я господин Ван ден Брок.
- Не виждам разликата, когато жена ви свири! - изсъска усойницата.
- Сменете си слуховото апаратче! Задръстило се е!
- Върнете се във вашата държава! Нашата се задръсти!
- Но аз съм французин, госпожо, и се гордея...
- Ван ден Брок? Това френско име ли е?
- Да, госпожо.
- Някакъв русоляв мелез, който се бута навсякъде и сее малки копелета в коремите на измамените си пациентки!
- Госпожо! - извика господин Ван ден Брок, зашеметен от безумното обвинение.
Изтощеният домоуправител се беше предал. Писалката му чертаеше кръгчета и квадратчета по първата страница на дневния ред; той очевидно не беше вече в състояние да държи главата си изправена. Оставаха още тринайсет точки, а часът беше вече седем. На всяко събрание ставаше свидетел на подобни сцени и се чудеше как тези хора успяваха да живеят заедно през останалата част от годината.
Всеки изложи схващанията си по темата за расизма, толерантността, словесните изхвърляния, но госпожица Дьо Басониер остана непреклонна, подкрепяна в злобните си подмятания от господин Пинарели, който потвърждаваше с „да си го кажем, за да ни олекне!“, подкокоросваше я, да не би да се поддаде на изкушението да се успокои.
- Семействата на Басониер и Пинарели винаги са живели тук и за тях ние сме се настанили в земите им! Ние сме техните имигранти! - обясни господин Мерсон.
- Тази жена е опасна - рече Жозефин. - Тя сее омраза!
- Вече два пъти й разкрасиха физиономията. Веднъж арабин в пощата, когото нарекла обществен паразит, втория път някакъв поляк, когото обвинила в нацизъм! Взела го за германец. Вместо да се кротне, тези случки още повече засилиха яда й; тя се изживява като жертва и се оплаква от несправедливост и от заговор в световен мащаб. На всеки две години сменяме портиерката заради нея. Тя ги тормози системно, прави им живота невъзможен и домоуправителят кляка. Ама и Пинарели си го бива! Знаете ли, той не може да понася Ифижени, която според него е самотна майка! „Самотна майка“! Израз от миналия век!
- Не, тя има мъж! Проблемът е, че той е в затвора... - прихна Жозефин.
- Откъде знаете?
- Тя ми каза...
- Да не сте приятелки?
- Да. Много я харесвам. Зная също, че иска да организира малко тържество в жилището си, след като приключи ремонта... Май ще се окаже трудна задача! - заяви с въздишка Жозефин, оглеждайки събранието.
Господин Мерсон се разсмя, което подейства като бомбен взрив в залата. Всички глави се обърнаха в негова посока.
- Това е от нерви - извинително обясни той с широка усмивка. -Но поне малко ще успокои играта! Госпожице Дьо Басониер, вие не сте достойна да принадлежите към нашата общност!
При думата „общност“ тя едва не се задави и се свлече на стола си, мърморейки, че във всеки случай вече е много късно, Франция се разпада, злото е сторено, порочността и чужденците владеят страната.
Неодобрителен шум се надигна в залата и домоуправителят се възползва от относителното затишие, за да прикани да продължат с дневния ред. Вход Б отхвърляше всяко предложение, вход А одобряваше и атмосферата отново се нажежи. Ремонт на вратите на общите части в двора? Да! Ремонт на цинковите корнизи? Да. Дейности за поддръжката на чистотата в помещението за боклука и замяна с по-подходящи контейнери? Да.
Жозефин реши да отлети към синия океан, палмите, плажовете с бял пясък. Представи си вълничките, които облизват стъпалата й, слънцето зад гърба й, полепналия пясък по корема и се отпусна. До ушите й долитаха от време на време откъслечни изречения, чужди за нея изрази като „заделяне на специален резерв“, „условия за консултации“, „покривна и дървена конструкция“, които смущаваха райското й кътче, но продължи да мечтае. Беше разказала на Шърли за мисълта, която Филип беше написал на титулната страница на книгата.
- Е, Жо, закога реши?
- Не ставай смешна!
- Скачай в Евростара и ела да го видиш. Никой няма да разбере. Ще ви предоставя моя апартамент, ако кажеш! Дори няма да се наложи да си показвате носа навън.
- Повтарям ти, Шърли, не е възможно! Не мога.
- Заради сестра ти ли?
- Заради нещо, което се нарича съвест. Познато ли ти е?
- Когато се страхуваме дд не ни накаже Господ?
- Може и така да се каже...
- О, Ьу Ше уау, имам да ти разказвам страхотна история...
- Нали не е прекалено неприлична? Както знаеш, аз съм си все такава стеснителна.