Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Всички сте от един дол дренки! Подлеци! Гадняри и подлеци! Това сте вие! Няма нито един, който да изтрие срама на останалите!
Тя ръмжеше, сякаш призоваваше на дуел всички мъже, които я бяха използвали, бяха я обяздвали за една нощ, след което я бяха напускали, изпращайки й 8М8.
При това положение защо се учудваш, след като имаш толкова лошо мнение за мъжете, се питаше Филип. Защо продължаваш да се надяваш всеки път? Би трябвало да е обратното: понеже ги познавам добре, зная, че нищо не бива да очаквам от тях. Използвам ги и ги хвърлям. След като струват не повече от книжна кърпичка.
Стояха мълчаливи, и двамата окопани във въпросите си, в самотата си, в гнева си. Искам до себе си тяло, в което да се отъркам, но то да ми говори и да ме обича, тропаше с крак Доти. Искам Жозефин да се метне на влака и да дойде при мен, да ми подари една нощ. Филип, р1еазе! юуе те! - умоляваше Доти, Майната му, Жозефин, една нощ, само една нощ! - заповядваше Филип.
Призраците, към които се обръщаха, оставаха безмълвни и те стояха един срещу друг, оплетени всеки в своята любов, която не можеха да разменят.
Филип не знаеше какво да прави с ръцете си. Взе си палтото, шала и излезе. Щеше да отиде да гледа „Джоконда“ без придружи-телка под ръка с него.
Доти нададе последен отчаян стон, преди да се хвърли на леглото сред възглавничките с избродирани върху тях: УопЧ уои Ье ту 8уееЙ1еаг1:? Гт 80 1опе1у', които перна с ръка и те се разхвърчаха из стаята като пометени от буря. Никога нямаше да бъде нечия любима. Край, приключи с мъжете. Щеше да стане като Мерилин: „Гт Й1гои§Ь уиЬ юуе.. .“3
- Махай се! Добре, че се отървах от теб! - изрева тя за последен път, обръщайки се към вратата.
Стана, залитна, пъхна ОУБ-то „Някои го предпочитат горещо“ и се сгуши в завивките. Поне тази история имаше щастлив край. В последната минута, когато всичко изглеждаше изгубено, а Мерилин пееше на сцената с рокля от тънък муселин, прилепнала по тялото, Тони Къртис се хвърляше към нея, целуваше я и я отвеждаше.
В последната минута?
Усети плаха надежда.
Втурна се към прозореца, вдигна пердето, огледа улицата.
И се наруга.
„Животът е хубав. Животът е хубав“, тананикаше си Зое на излизане от хлебарницата. Идеше й да затанцува на улицата, да съобщи на минувачите: „Хей, знаете ли? Аз съм влюбена! Истински! Как разбрах? Ами защото се смея сама, защото ми се струва, че сърцето ми ще се пръсне, когато се целуваме.“
Кога се целуваме?
След училище веднага отиваме в едно кафене, сядаме в дъното, където сме сигурни, че никой няма да ни види, и се целуваме. Отначало не знаех как, беше ми за първи път, но и той не знаеше. И на него му беше за първи път. Отварях уста, а той ми казваше: да не си на зъболекар. Затова направихме така, както правят по филмите.
Хей, знаете ли? Той се казва Гаетан. Най-красивото име на света. Първо в него има две „а“, а пък аз обичам тази буква, освен това има и „г“. Харесвам и тази буква също, особено когато след нея има „а“ и се получава „Га..
Как изглежда ли?
На ръст сме еднакви, рус, с големи очи, които гледат страшно сериозно. Обича слънцето и котките. Мрази костенурките. Не е много як, но когато ме прегръща, все едно е само мускули. Има своя миризма, не слага парфюм, а мирише хубаво, обожавам как мирише. Предпочита да ходи пеш, а не да взема метрото, и приятелката му се казва Зое Кортес.
Не си представях, че ще се чувствам по този начин, иска ми се да изкрещя пред всички хора на улицата! Всъщност не, иска ми се да го прошепна на всички като някаква тайна, която не можеш да се сдържиш да запазиш само за себе си. Обърках се. Значи е тайна. Суперважна тайна, която нямам право да споделям, но отвътре ме изгаря желание да я извикам. Така или иначе, очевидно тайната ми сама се разкрива. Издавам я, без да си отварям устата. В главата ми е страхотна каша. Освен това става нещо странно, имам чувството, че изпускам лъчи. Все едно съм по-висока, по-голяма и освен това внезапно съм станала красива. От никого не се страхувам! Дори момичетата в „Ел“ не ме интересуват!
След училище тази вечер решихме да отидем на кино. Той измисли някакво оправдание за пред родителите си. Аз нямам нужда. Засега не говоря с майка си. Ужасно съм разочарована от нея. Щом я видя, си представям как целува Филип по устата, това никак не ми харесва. Никак.
В края на краищата не е чак толкова страшно, защото... съм щастлива, щастлива.
Вече не съм същата. А всъщност пак съм си аз. Все едно имам огромен балон с въздух в гърлото, чувствам се лека. Сърцето ми лети, бие като тъпан, в момента, в който се виждаме, толкова се страхувам, че не съм достатъчно красива, че повече не ме обича или нещо друго. През цялото време се страхувам. Отивайки на среща, стъпвам на пръсти от страх да не се е отказал.