Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Дръжте се прилично, ако обичате! - изграчи дамата.
- Пошегувах се, госпожице Дьо Басониер, само се пошегувах. .. - отговори той с широка усмивка.
Тя сви рамене и обърна гръб. Въздухът изсвистя, сякаш проряз-ан от нож. Господин Мерсон се нацупи като малко дете.
- Почти нямат чувство за хумор, скоро ще се убедите!
- Нещо важно пропуснах ли?
- Надали! Спречкванията тепърва предстоят. Още сме на въведението. Не са извадили стрелите... За първи път ли ви е?
- Да. Нанесох се септември месец.
- В такъв случай добре дошли на представлението „Сеч с мотор-на резачка“... Няма да съжалявате. Кръв ще се лее!
Жозефин обходи с поглед присъстващите. На първия ред видя Ерве Льофлок-Пинел, седнал до господин Ван ден Брок. Двамата разменяха някакви листове. Малко по-нататък на същия ред седеше господин Пинарели. Бяха се погрижили да оставят три празни места между него и себе си.
Домоуправителят, мъж в сив костюм с нерешителен поглед, с мека и отстъпчива усмивка, заяви, че господин Пинарели ще поеме председателството на събранието. После минаха на избора на протоколчик и двама преброители за гласуването. Вдигна се гора от ръце на жадните да бъдат избрани.
- Това е звездният им миг! - пошушна господин Мерсон. - Ще се убедите в опиянението от властта.
Дневният ред съдържаше двайсет и шест точки и Жозефин се почуди колко ли ще се проточи общото събрание. Всяка точка се подлагаше на гласуване. Първият препъникамък се оказа коледната елха, която Ифижени беше украсила във фоайето за празниците.
- Елха за осемдесет и пет евро - изквича господин Пинарели. -Тези разходи трябва да бъдат за сметка на портиерката, тъй като елхата очевидно беше нагласена там, за да ни накара да се бръкнем и да й дадем пари по случай празника. Обаче ние като съкооператори не печелим нищо от така събраните средства. Следователно предлагам в бъдеще тя да заплаща за покупката на елхата и за украсата. Както и да плати тазгодишните разходи.
- Съгласна съм с господин Пинарели - заяви, изпъчила хлътналите си гърди госпожица Дьо Басониер. - Освен това изказвам резервираното си отношение за настоящата портиерка, която също ни беше натрапена.
- Чакайте - извика Ерве Льофлок-Пинел, - какво са осемдесет и пет евро, поделени на четирийсет!
- Лесно е да проявяваш щедрост с чужди пари! - подметна рязко госпожица Дьо Басониер.
- Аха, аха - изкоментира господин Мерсон, - първите удари са разменени! Тази вечер са във форма. Обикновено им е нужно повечко време да загреят.
- Какво намеквате с това изказване? - обърна се Ерве Льофлок-Пинел, изправен в цял ръст срещу противника.
- Заявявам, че е лесно да се харчат пари, когато не се печелят с пот на челото!
Жозефин си помисли, че Льофлок-Пинел ще припадне. Той рязко се дръпна и пребледня като мъртвец.
- Госпожо! Настоявам незабавно да прекратите подмятанията си! - извика той със задавен глас, яката на ризата беше пристегната гърлото му.
- Съгласна, господин зетко! - изгаври се госпожица Дьо Басониер, вирнала нос с наслада от успеха си.
Жозефин се наклони към съседа си и попита:
- За какво говорят?
- Тя се заяжда с него, защото тъст му е собственик на банката, на която той е председател! Частна търговска банка. Само че за пръв път се изразява толкова директно. Вероятно във ваша чест. Трябва да го приемете като посвещаване... и като предупреждение да не й се бъркате, защото в противен случай ще се разрови в миналото ви. Вуйчо й е в тайните служби и така се е сдобила с досиета за всички обитатели на кооперацията.
- Ще напусна събранието, ако госпожица Дьо Басониер не ми се извини! - гневно се провикна Льофлок-Пинел към домоуправителя, чийто неориентиран поглед се рееше някъде над присъстващите.
- И дума да не става - заинати се противничката, наперена и високомерна.
- Все едно и също. Заяждат се, мерят си силите - изкоментира господин Мерсон. - Имате хубави крака, знаете ли?
Жозефин се изчерви и покри колене с шлифера си.
- Госпожо, господине, моля ви да се вразумите - намеси се домоуправителят, бършейки челото си, объркан от словесния двубой.
- Чакам извинения! - настоя Ерве Льофлок-Пинел.
- Никакви извинения!
- Госпожице, няма да се оттегля заради точка осемнайсет, която изисква да присъствам, но да знаете, че ако не бяхте жена, щяхме да излезем да си изясним отношенията!
- Охо, не ме е страх! След като знаем какъв е господинът! Селяндур.. . О, чудесни съкооператори, няма що!