Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Льофлок-Пинел трепереше. Вените на челото му бяха толкова издути, че сякаш щяха да се спукат. Той се поклащаше на дългите си крака, готов да съсече грубиянката, която се престараваше и до-волна пръскаше жлъч:
- Жена му броди из коридорите, а дъщеря му се кълчи и се криви! Браво.
Льофлок-Пинел пристъпи към старицата. Жозефин се уплаши да не я зашлеви, но господин Ван ден Брок се намеси. Стана, зашепна на ухото на Льофлок-Пинел и той се върна и седна, хвърляйки убийствен поглед на усойницата. От цялата разправия се създаде атмосфера на смътна жестокост. Сякаш присъстваха на репетиция на пиеса, чийто край беше известен, но всеки държеше да изиграе ролята си докрай, без да се щади.
- О! Бяха освирепели! - възкликна Жозефин, ужасена. - Не бих могла да повярвам, че...
- Постоянно е така - обясни с въздишка господин Мерсон. -Льофлок-Пинел подтиква съкооператорите да правят разходи, които възмущават стиснатата Басониер. Той държи на положението си и иска кооперацията да блести. Тя снася мангизи, колкото лихвар, скован от артрит. Още повече, изглежда, тя знае подробности за него, които не би искал да станат всеобщо достояние. Ха-ха-ха! Забелязахте ли: когато се набъркам във висшето общество, започвам да се изразявам изискано! Защото иначе речникът ми е на каруцар.. . - и я изгледа усмихнат, потупвайки се по гърдите. - Както и да е, имате много фини свивки! Много фини, красиви, направо си просят милувки...
- Господин Мерсон!
- Харесвам красивите жени. Струва ми се дори, че ги обожавам. Особено когато се отдават. В такива мигове... Женската хубост достига почти мистично съвършенство! В моите очи това е доказателство, че Господ съществува. Отдадената на насладата жена винаги е красива. - Той подсвирна от вълнение, кръстоса крака, прекръстоса ги и изгледа с кръвожаден поглед Жозефин, която не можа да потисне напиращия смях. Той изчака и продължи: - Как ли изглежда според вас Басониер, отдадена на наслада? Отдадена и стегната? Или отдадена, отпусната и мека. Залагам на двойно стегната! И суха като фурма! Никаква мека кадифеност, никаква плът. Жалко!
Понеже Жозефин не отговори, той се зае да й разказва за бляскавата епоха на семейство Басониер, шушнеше, прикриваше се с ръка и внушаваше на околните усещане за близост, което не остана незабелязано.
Госпожица Дьо Басониер произлизала от аристократично и разорено семейство, което в началото притежавало цялата кооперация плюс още две или три други в квартала. Била едва деветгодишна, когато дочула през затворената врата на бащиния кабинет жалните му стенания на човек, докаран до фалит. Разяснявал на жена си в какво окаяно състояние били семейните финанси и как се налагало да продават един по един недвижимите си имоти. „Ще имаме голям късмет, ако успеем да опазим поне един, с приличен вид, с изглед към улицата!“ - заявил той, смазан от мисълта да се лиши от това състояние, което му позволявало да поддържа коне за игра на поло, любовници и да играе покер всяка сряда. По това време семейството обитавало четвъртия етаж във вход А, в настоящия апартамент на Льофлок-Пинел.
Това бил първият удар, който получила Сибила дьо Басониер. Дълговете на баща й нараствали като снежна топка; била осемнайсетгодишна, когато се принудили да напуснат вход А и да се свият в тъмен тристаен апартамент във вход Б, където живеела навремето старата им слугиня Мелани Бифоа със съпруга си, шофьор на господин Дьо Басониер. Била се наслушала на подигравки с клетата Мелани, която се задоволявала с толкова малко! „Такива са бедняците -казвала майка й, - даваш им парче хляб и те ти целуват ръка. Да ги глезиш не е за тяхно добро! Заситете бедния и той се развилнява.“
Останала без пари, госпожица Дьо Басониер издигнала бедно-тията си в звание. Хвалела се, че никога не се е поддала на съблазните на парите, славата и властта, забравяйки, че няма достъп до нито една от въпросните съблазни. Останала стара мома, вкисната и огорчена. Понеже се сърдела на баща си, че ги е разорил, тя презряла мъжете, слаби същества, разточителни мекотели. Пенсионирала се след дългогодишна служба като машинописка в Министерството на морския флот. На всяко общо събрание на собствениците плюела жлъч. В това се изразявал единственият смисъл на живота й. През останалото време спестявала, за да смогне на големите разноски, натрапвани от обитателите на крило А.
След като предизвика Льофлок-Пинел, тя се захвана с господин Мерсон заради неправилно паркиран скутер, намекна за разпасания му полов живот, което го накара да се размърка от удоволствие, и осъзнала, че приказките й повече ласкаят самолюбието му, отколкото да го засегнат, тя се насочи към господин Ван ден Брок и пианото на жена му.