Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
След историята с „Дайлофт“ мистър Уърли бе решил да щади повече мехура си. Никакви излишни течности, във всеки случай нито капка бира. И никакво изчакване — още при първия сигнал за препълване на резервоара тичаше да го източи. Дори да изтървеше няколко хвърляния, какво пък толкова? Той отиде до малката тоалетна за гости в съседство със спалнята, където мисис Уърли седеше на люлеещия се стол, изцяло погълната в плетене на дантели на една кука — нейното любимо занимание, придаващо смисъл на живота й. Затвори вратата, разкопча панталона си и започна да уринира. Леко парене го накара да погледне надолу, в чинията, при което за малко не припадна.
Урината му беше ръждива на цвят — тъмна, червеникавокафява течност. Той ахна и се подпря с ръка на стената. Когато приключи, не пусна водата, а седна на капака на тоалетната чиния и няколко минути се опитва да събере мислите си.
— Какво толкова правиш там? — изрева жена му.
— Не е твоя работа! — кресна в отговор той.
— Добре ли си, Тед?
— Нищо ми няма.
Което не беше вярно. Той вдигна капака на чинията, погледна още веднъж сигнала за смъртна опасност, който тялото му току-що бе подало, пусна водата и се върна в стаята си. „Девил Рейс“ вече водеха с осем точки, но за мистър Уърли играта отдавна бе загубила значение. Двайсет минути по-късно, след като изпи три чаши вода, той се спусна тихо в мазето, за да се изпикае там в малката тоалетна, колкото се може по-далеч от обсега на жена си.
Кръв е, реши той. Туморите се бяха появили отново, и то в много по-сериозна форма отпреди.
Уърли каза истината на жена си чак на следващата сутрин, докато закусваха препечени филии с конфитюр. Ако зависеше от него, би я запазил за себе си възможно по-дълго, но двамата бяха свързани като сиамски близнаци и между тях не можеше да има никакви тайни, особено отнасящи се до здравето им. Тя незабавно взе нещата в свои ръце, обади се на уролога и крещя на секретарката му, докато не уреди час още за същия ден следобед. Случаят беше спешен и просто не можеше да чака.
След четири дни в бъбреците на мистър Уърли бяха открити злокачествени образувания. Той се подложи на операция и за пет часа хирурзите му извадиха всички тумори, които успяха да открият.
Началникът на хирургическото отделение наблюдаваше лично пациента. Колега от Канзас Сити му бе разказал за идентичен случай преди около месец — поява на тумори в бъбреците след прекратяване на курс на лечение с „Дайлофт“. Пациентът в Канзас Сити бил подложен на химиотерапия, но бързо гаснел.
Същият процес можеше да се очаква да се развие и при мистър Уърли, макар онколозите да го изследваха много по-внимателно на контролните прегледи. Докато плетеше дантелите на една кука, мисис Уърли не преставаше да се оплаква от качеството на болничната храна — не че някой бе очаквал да е вкусна, но не можеха ли поне да я стоплят? При тези цени? Свит под завивките в болничната стая, мистър Уърли гледаше телевизия. Когато онкологът влезе, той любезно изключи звука, но беше твърде увил и потиснат, за да участва в разговора.
Щели да го изпишат след около седмица, а когато укрепнел достатъчно след операцията, щели да се заемат сериозно с рака му. Когато визитацията приключи, мисис Уърли плачеше неутешимо.
По време на следващия разговор с колегата от Канзас Сити шефът на урологията научи за още един случай. И тримата пациенти били ищци първа категория по случая „Дайлофт“. Сега и тримата умирали. Споменаха се и имена на адвокати. Пациентът от Канзас Сити се представлявал от малка фирма в Ню Йорк.
За един лекар беше рядка професионална награда да бъде в състояние да натопи един адвокат пред друг, който ще го съди, и шефът на урологията в никакъв случай нямаше намерение да се лиши от тази проста човешка радост. Той влезе в стаята на мистър Уърли, представи му се, понеже двамата още не се познаваха, и обясни собствената си роля в неговото лечение. На мистър Уърли му беше писнало от доктори и ако не бяха тръбичките, които стърчаха във всички посоки от измъченото му тяло, отдавна би си вдигнал багажа и би се самоизписал. Скоро разговорът се насочи към „Дайлофт“, после към обезщетението и накрая към богатата тема за адвокатската професия. Това донякъде възвърна цвета на лицето на стареца; очите му заблестяха от злоба.
Обезщетението, и без това мизерно, било изплатено против волята му, каза той. След като адвокатът си прибрал своя дял, за него били останали някакви си жалки 43 000 долара. Звънял им бил поне сто пъти, докато накрая попаднал на някакъв млад тарикат, който го посъветвал да прочете внимателно дребния шрифт от договора, който лично бил подписал. Там наистина имало клауза, според която адвокатът се упълномощавал да приеме всякаква сума, надвишаваща определен праг, и без това твърде нисък.