Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Идвате с мен.
Димът им подсказа, че са закъснели, още преди да видят укреплението. Когато изкачиха една височина на пътя, видяха овъглените останки на външната стена и все още недовършената кула, която сега пламтеше като развято знаме.
Без да чака заповеди, Ерик пришпори коня си към една малка долина и се приближи колкото се може повече до пожара. Започна да вика имената на селяните, които вече познаваше, и след момент един мъж се появи от гората.
— Тармил! — викна Ерик. — Какво стана?
Човекът беше целият в сажди, но очевидно не беше ранен.
— Онези хора, които си заминаха вчера сутринта, се върнаха снощи с друга банда и помолиха да купят провизии. Вашите войници не се съгласиха, започна караница и те се заклеха, че само ще купят някои неща и веднага ще се махнат. И докато се караха при южната порта, друга част от групата прескочи северната стена и отвори портата. Вашите хора се опитаха да се сражават, но бяха притиснати от двете страни. Повечето от нас се измъкнаха през южния вход или прескочиха стените. После някой подпали пожар. Бандитите не ни навредиха много — бяха заети да грабят каквото могат преди да е изгоряло.
— Дали някой успя да се измъкне?
— Не. — Тармил поклати глава. — Не мисля. Някои от нападателите, не зная от коя банда бяха, поеха към близките хълмове с две от нашите жени. Съпругата на Драк, Финиа и Ембриса. Може да е имало и други, не знам.
— Не се ли опитахте все пак да ги проследите — попита дьо Лунвил.
— Те отмъкнаха някои от жените ни към хълмовете.
— Предупреждавах Калис — изръмжа сержантът, после погледна Тармил. — Преди колко време тръгнаха и колко души са?
— Преди по-малко от час, петима или шестима…
— Пръснете се — изкомандва дьо Лунвил. — Вижте дали можем да хванем следа.
Натомби скоро откри, че част от групата се е насочила на юг, а Шо Пи намери следи от друга, по-малка група, тръгнала към хълмовете. Дьо Лунвил махна на бившия монах и на кешийския легионер да започнат преследването.
Изминаха неголямо разстояние преди писъците на жени да им покажат къде са бандитите. Дьо Лунвил махна на шестимата бързо да слязат от конете и да се разпръснат и всички поеха към писъците.
Ерик нагласи щита на ръката си и извади меча си, после погледна Ру, който бе от дясната му страна, и Луис, който бе от лявата. Промъкнаха се между дърветата и пред тях се откри гледка, която накара младежа да изскърца със зъби.
Двама мъже изнасилваха две жени. Едната отчаяно се съпротивляваше. Другата лежеше неподвижно. Другите мъже стояха наблизо, пиеха от една пръстена кана и наблюдаваха изнасилването. Чу се тъжен вик, последван от конвулсии. Единият от мъжете свърши, изправи се и започна да закопчава панталоните си. Един от пиячите остави виното настрани и започна бързо да сваля колана си, за да заеме освободеното място.
Спря се пред неподвижната фигура на земята и рече:
— Богове и демони, Кули, ти си я убил, глупако!
— Опитваше се да ме ухапе, затова й затиснах устата.
— Удушил си я, идиот такъв!
— Умряла е само преди минута-две, Саджер. Давай, още е топла.
Ерик видя тялото и сърцето му се сви. Това бе Ембриса. Нещо странно познато го порази и за секунда той си спомни Розалин — в подобна поза, с раздърпани и разкъсани дрехи. Без да мисли, Ерик се втурна към най-близкия мъж. Единият от тримата наблюдаваше караницата, но другият почна да се надига за бой. Още не се беше изправил и умря: с едно-единствено движение Ерик му отряза главата.
Другарите на Ерик закрещяха и нападнаха. Останалите четирима се опитаха да се защитават. Ерик пристъпи към Саджер, а другият, Кули, се хвърли към мястото, където бяха щитът и мечът му. Саджер извади единственото си оръжие — кама, и Ерик замахна. Приличаше на смъртта, приела човешки облик.
На лицето на мъжа се изписа ужас и той инстинктивно се опита да се защитава. Размаха камата, но Ерик пристъпи напред, удари го с щита си и го повали. После вдигна меча над главата си и със страшна сила го стовари, като отсече повдигащата се ръка на Саджер до рамото. Ударът бе толкова силен, че разрезът стигна чак до кръста.
Ерик трябваше да настъпи тялото на мъртвия с крак, за да изтръгне меча си: Обърна се и видя, че другите трима ужасени бандити са хвърлили шлемовете и оръжията си на земята — знак между наемниците, че се предават. Ерик погледна с диви, широко отворени очи Кули и тръгна към него.
Дьо Лунвил се изпречи пред младежа и го бутна с всичка сила. Но по-лесно щеше да му бъде да помести дърво.
— Спри, фон Даркмоор! — изкомандва сержантът.
Като чу да споменават името му, Ерик спря. Обърна се и погледна двете жени. Финиа лежеше чисто гола на тревата и единственият знак, че е още жива, бе бавното повдигане и спускане на малките й гърди. Ембриса се бе свила малко по-встрани, съвсем гола, но окървавена от кръста до коленете. Ерик впери очи.