Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Сегестяните никога не са се отличавали с особена смелост, но бяха побеснели от загубата на толкова много любимци — коне и кучета, тъй че бяха споходени от страшната сила на гнева. Биеха се за имуществото си и за земите си, готови дори да загинат, но да не отстъпят на пришълците. Още по-опасни врагове от хоплитите бяха многочислените здравеняци атлети, привикнали да развличат господарите си с чудеса на сила и ловкост.
Дионисий крещеше на хората си:
— Фокейци, нашите предци са се били по тези полета и тук са гробовете им! Знайте, че сте у дома си! Бийте се на живот и смърт за това, което ви се пада по право! — И пак: — Фокейци, може би да не се стремите към слава, но помислете — биете се за богатствата си! Виждате ли тази паплач от Ерикс? Само чакат да ни избият и да натоварят на магаретата трофеите ни! Тъй че, дръжте се!
Измъчените фокейци нададоха толкова ужасяващ боен вик, че сегестяните отпуснаха мечовете си за няколко мига в пълно недоумение. Дорией погледна към небето и извика:
— Чуйте, чуйте! Над нас се чува шум от крила. Това е богинята на победата, която ни дарява с благоволението си!
Той произнесе тези думи в краткия миг тишина, който е познат на всеки, участвал някога в подобна битка. Може би всъщност само кръвта шумеше в ушите ми, но на мен ми се стори, че някъде високо над нас наистина се чува плясък на огромни крила. Фокейците също чуха този шум и плясък на крила — така поне разказваха по-късно.
Изведнъж Дорией бе обхванат от небивал възторг, силите му се умножиха многократно и вече никой не можеше да му устои. Рамо до рамо със спартанеца се придвижваше напред и Дионисий. Той приличаше на як бик и си пробиваше път напред с бойна секира, а фокейците го следваха по петите, обхванати от ярост към сегестяните — тези, които им се струваха последна пречка за окончателното разпределяне на съкровището. Накратко казано, скоро успяхме да разбием вражеските редици, а лековъоръжените воини удариха на бяг, изплашените коне увеличиха хаоса на бойното поле, а изпуснатите кучета започнаха да хапят, който им падне — независимо дали беше знатен сегестянин или от простолюдието на Ерикс.
Поривът изненада и царя на Сегеста, който не успя да намери прикритие. Дорией го повали с един светкавичен удар на меча си и сегестянският цар се просна мъртъв на земята. Спартанецът грабна короната на бога куче и я вдигна високо над главата си, за да я видят всички…
Всъщност сегестяните нямаха особена слабост към царя си и кучешката му корона. Повече от гибелта на владетеля на Сегеста ги бе изплашило поведението на свещеното куче Кримис и явното му благоразположение към Дорией. Но фокейците не знаеха това и нададоха отново боен вик, въпреки че хоплитите бяха почнали да се строяват заплашително, а отзад пътят ни беше затворен от бойни колесници и лековъоръжени воини.
В този момент откъм Сегеста се разнесоха уплашени викове. Оказа се, че коларите, които искаха да отведат на безопасно място впряговете с коне, бяха прегазили много от отстъпващите бойци. Те крещяха, че всичко е загубено и че градът е паднал. Събралият се народ по градските стени се увери, че битката е проиграна, тъй като виждаха колко много са загиналите, а така също колесниците, които се връщаха назад. Ето защо тези хора решиха да нападнат стражите на портата, да ги обезоръжат и да обявят бунт в града.
След като изгубиха царя си и разбраха, че Сегеста е въстанала, знатните воини дадоха знак да се прекъсне битката и се събраха на съвет. През това време ние се добрахме до градските стени и никой не се и опита да ни попречи. Всеки от бившите защитници на града мислеше единствено за собственото си спасение. Мнозина бяха вдигнали ръце, че се предават, и викаха, че са били заставени да се бият насила, а не по собствена воля. Водачите на народа на Сегеста помагаха на някои от тях да изкачат стената на града и ги взимаха при себе си. Самата стена не беше много висока — изградена от кал и камъни, тя беше подсилена на някои места и с дървени греди.
Като говоря за народа на града, имам предвид заможните търговци и занаятчии, които притежаваха роби и слуги. До този момент те нямаха особено голяма власт в Сегеста, която беше в ръцете на земевладелците и представителите на знатните семейства и се наследяваше. Тези властелини бяха привикнали да предават короната на бога куче на някого от собствения си род. Но търговското и занаятчийското съсловие нямаше нищо общо с тежненията на знатните, както нямаше нищо общо и с овчарите, и с лишените от земя селяни, които ни следваха по петите.