Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Зад колесниците се наредиха хоплити в боен порядък. Това бяха знатни мъже, наемни воини и атлети. Дорией ни забрани да броим вражеските щитове, за да не ни обземе уплаха. Зад хоплитите вървяха водачите на кучетата, а зад тях — въоръжените с прашки и копия воини.
Чухме как бе дадена заповед, видяхме как колесниците се строиха в една линия и тръгнаха към нас. Когато фокейците видяха бясно издутите ноздри на конете и святкащите им копита, те се разтрепериха тъй, че щитовете им зазвънтяха, удряйки се един о друг. Дорией, който стоеше отпред, заповяда на хората си да се отбраняват мъжествено и да хвърлят копия в коремите на животните. Но когато колесниците се приближиха, фокейците отстъпиха назад, изпокриха се зад надгробните камъни и се развикаха на Дорией сам да се справя с тази побесняла войска. Останалите ни воини също предпочетоха да отстъпят, някои преминаха над рова, пълен с вода, и издърпаха мостчетата, за да не могат да ги преследват враговете, други преплуваха рова, потънали до шия в калта.
Дорией хвърли две копия, рани кон на една от големите колесници и уби водача й, чието тяло се влачи дълго зад колесницата. Аз също хвърлих копие, но не улучих. Ала когато конете с една от колесниците ме връхлетяха, нямах друг изход, освен да се прицеля и да забия другото си копие в корема на едно от животните. Реших да се държа близо до Дорией и да се опитам да се бия наистина тъй мъжествено, както и той, макар да не можех да въртя толкова изкусно тежкия меч като него. Това решение взех не от дързост, а от тщеславие, не с разсъдъка си, а със суетата си.
Когато Дорией видя, че се справих с един от конете, той се нахвърли с още по-голяма сила към впряговете с меча си, тъй че животните от най-предната колесница скоро бяха повалени в предсмъртен гърч, а един от конете на следващата колесница, ранен със стрела в окото, подивя от болка и се понесе с такава бързина, че колесницата се обърна и в бойния порядък настъпи пълен хаос. Благородните животни бяха приучени да се състезават, а не да влизат в истински бой.
Царят на Сегеста разбра, че може да се лиши от всичките си коне, ако не се предаде. Той загуби самообладание и заповяда на воините си да отстъпят назад. Много от знатните юноши крещяха, че са готови да дадат живота си, само и само да не убиваме любимите им животни. Повредените колесници се върнаха назад и само един воин, който бе напълно забравил за опасността, скочи от колесницата си и се хвърли да прегръща умиращите си любимци. Той ги целуваше по очите и им говореше нежни думи.
Когато впряговете отстъпиха доста назад, копиеносците хвърлиха копията си към нас, а тези, които водеха кучетата, взеха да ни заплашват с юмруци. Фокейците се осмелиха да излязат от прикритието и да се строят в редица зад Дорией, щит до щит. След тях се оформи и втора линия от воини. Дори и въстаниците от Ерикс, които бяха наскачали отвъд рова, се върнаха обратно, целите в кал, и нададоха боен вик.
Сегестянските хоплити също се строиха, пуснаха бойните кучета и ги насъскаха срещу нас. Оголвайки острите си зъби, песовете се спуснаха стремително напред. Аз бях с бойна ризница, Дорией също, а фокейците се бранеха с щитовете си. Дорией крещеше със смразяващ глас към кучетата и ги налагаше по муцуните, тъй че много от песовете се търкаляха с вой по земята около него, но дори и шумът от битката не можа да заглуши уплашените викове на сиканите, които се изпокриха в гората. Всичко това развесели Дорией и той започна да се смее неудържимо и да се удря с длани по бедрата. Смехът му ободри извънредно много фокейците.
Като ни отминаха, кучетата се нахвърлиха към въстаниците от Ерикс. Те забиваха зъби в незащитените им шии, прегризваха вените им и разкъсваха месата им. Но селяните издържаха атаката на ненавистните животни и радостно подвикваха, щом съумееха да убият някой от песовете. Силната омраза, която тези хора изпитваха към подобни животни, бе породена от това, че породистите кучета се смятаха за неприкосновени в Ерикс и убийството на такова куче беше тежко престъпление. Ето защо на селяните и жените им бе дошло до гуша да бъдат хапани и да гледат как псетата унищожават овцете им и плашат до смърт децата им.