Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Болд се насочи към заподозрения. Все още беше светло и се виждаха сенките на околните сгради и дърветата, но не достатъчно светло, за да се вижда всичко до най-малката подробност.
Дафи не желаеше никакви изненади.
— По-добре да изчакаме подкреплението, нали?
В мигове на върховна концентрация Болд не обичаше да се разсейва с излишни приказки. Затова само кимна.
Извика към заподозрения:
— Никълъс Хол, вие сте арестуван. Имате право да не казвате нищо…
Болд погледна към нея — за частица от секундата — и очите им се срещнаха. В неговите се четеше радост.
Тя се наслади на този миг. И го скъта в спомените си. Далеч от развалата на времето. Където щеше да бъде завинаги неин.
39.
Разпитваха го на смени, с настървението на младоци, трениращи върху боксовата круша.
С Никълъс Хол се бяха отнесли като с безгласна буква. Взеха му отпечатъци от пръстите, съдържанието на джобовете му беше сложено в кафява хартиена торба с неговото име и опознавателен номер, дрехите му бяха заменени с унизяващия достойнството оранжев гащеризон с щампован на гърба надпис „ГРАДСКИ ЗАТВОР“. Болд беше наредил пълен комплект украшения — белезници около краката и около глезените. Искаше Ник да се пита защо.
Мъжът все още не беше поискал посочен от съда защитник — привилегия, която му беше предлагана три пъти, когато му четяха правата. Не искаха да поемат никакви рискове с Никълъс Хол. В отсъствието на адвокат Хол щеше да бъде подложен на непрекъснат шестчасов разпит в „Бокса“ с размери три на три метра, като на всеки два часа разпитващите го щяха да се сменят. Помежду двучасовите смени щяха да му отпускат двадесетминутна почивка, да го водят в тоалетната, а също да му носят вода и храна. Болд взе първата смяна и изигра ролята на грубияна, Дафи щеше да поеме втората смяна и поведението й щеше да бъде като на приятел. След нея при Хол отново щеше да влезе Болд.
Дафи пое смяната си и към края й вече беше успяла да разхлаби съпротивата му, противопоставяйки Болд на себе си, говорейки му, че той е от стария тип полицаи и че такива хардлайнери като него не търпят жени да вършат същата работа като тях, не им харесва, че разпитваните винаги се сприятеляват с нея.
— С доста неща трябва да се примирявам тук — довери му тя.
Хол имаше жилава коса и светлокафяви очи. В подножието на шията му отляво имаше тъмнорозово петно — родов белег, а не изгорено. Ръцете му лежаха в скута, оковани в белезници.
— Отнасят се с мен като със сексуален обект — задълба Дафи. — За повечето съм само цици и дупе. А аз съм просто различна — каза тя, напомняйки му индиректно за обгорялата му ръка, която също го правеше различен в очите на другите — и затова ми се доверяват.
— Много добре знам за какво говорите.
За трите часа и двадесетте минути работа с него това беше четвъртото му по-дълго изречение. Дафи усети тръпки на възбуда.
— Заради ръката — изрече с разбиране тя.
Той кимна.
— Хората мислят, че си ненормален.
— Съвсем вярно.
— Защото е вярно и за мен — каза тя. — И аз съм ненормална, защото не пикая права.
Искаше да му създаде колкото се може по-конкретна представа за себе си, да го накара да мисли за нея като за жена, а не като за полицай; да противопостави себе си на останалите — положението, в което самият Хол се намираше в момента.
Той се усмихна.
Само от тази негова усмивка Дафи можеше да си извади следното заключение за неговия характер: внимателен, мил, чувствителен. Не че вярваше, че действително е така.
— Имате ли братя и сестри? — попита тя, знаейки предварително отговора.
— Аха. По-малка сестра.
— А родителите?
— Мъртви са. Баща ми — в катастрофа на магистралата. Майка ми… Тя просто се самоубиваше с алкохол. След смъртта на баща ми и всичко останало.
— И моите също ги няма — излъга тя. — Тогава направо стигнах до дъното. Мръсен период.