Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Там не си бил сам — каза тя.
Той поклати глава, белезниците издрънчаха върху масата.
— Хайде, помогни ми, Ник…
Тя се изправи, опря ръце върху масата и се наклони напред.
— В този танц човек не може да е сам. Болд обаче има начин да се справя в такива случаи — заплаши го тя. — Просто ще те настани не където ти се полага. Случайно ще те прати в килия с разни извратени типове, които наричат сапунари — слагат ти сапунчето отзад — после има да висиш в тоалетната с часове, да хленчиш и да се чудиш дали не си прихванал някоя зараза. И кого ще го е грижа вече за смъртното ти наказание — продължи тя, — ако се открие зараза? Никой, просто няма да те погледнат. Това е начинът на Болд да раздава правосъдие — излъга тя. — Той е от старата школа. Ще ти каже, че го е грижа, обаче няма да е така. Той се стреми да докаже висок процент разкриваемост. Само така ще отчете успех. Ти просто си една бройка. Арестували са те, сега искат да приключат случая. Сам прецени, Ник. Животът ти направо се изнизва през вратата на тази стая.
И тя се отдръпна от масата и закрачи към вратата, имаше чувството, че с всяка крачка отмерва края на нечий живот: на Дороти Инрайт, на Кони Бранслонович, на Мелиса Хейфиц… Нарочно бавно сложи ръка върху бравата, също толкова бавно я завъртя. И още по-бавно я открехна. Отвън повя хлад, свежест.
— Няма намесени наркотици — изрече Хол дрезгаво.
Дафи се извърна, отдръпна се от вратата и затвори след себе си. Изведнъж в тази потискаща, навяваща клаустрофобия стая като че отново можеше да се диша с пълни гърди.
— Бях по работа там, нали разбирате? И някакъв хлапак ми отмъкна пет стотарки. Глупакът обаче си изпуснал портмонето в микробуса ми. Като отидох първия път в къщата, той се скри от мен в скривалището.
— А ти преби втория му баща.
— Сбихме се. Защото си исках проклетите пари! Втория път — тази вечер — си прибрах парите. Това е истината, честно.
Пулсът й ускори ход, усети да я облива топлина. Насочи вниманието си към движенията му и изражението на лицето му, търсейки несъответствие между думи и реакции. Вгледа се изпитателно в очите му, очаквайки в същото време Ник всеки момент да започне да си облизва устните — това щеше да докаже лъжата — наблюдаваше внимателно до каква степен той държеше на контакта очи в очи — много често отклоняването на погледа също доказваше лъжата.
След дълго мълчание го попита:
— Каква работа?
— Един ми се обади по телефона. Знае за моята база повече, отколкото аз знам. Кълна се, това е истината. — Отново не свали очи от нея. Мълчанието й го направи нервен — това всъщност целеше тя и не отрони и дума. — Никога не сме се срещали.
Побиха я тръпки. Друг човек. Това нямаше да се хареса на никого, даде си сметка тя. Той я гледаше с празните очи на човек, заплашен от смъртта.
— Не го знаем кой е.
Дафи изведнъж усети, че хапе вътрешността на дясната си буза. Много въпроси напираха навън, но тя все още не искаше да му ги зададе, надявайки се вместо това да продължи да го принуждава с мълчанието си сам да говори — най-ефективният подход в един разпит.
— Не му знам името — обяви той със сериозен тон, натъртвайки на всяка дума, сякаш се намираше в съда. — Не го знам как изглежда. — Той примигна и сложи обгорялата ръка на масата, след като досега в повечето случаи я беше оставял да виси — скрита от погледа й — от китката надолу под ръба на масата. — Хиляда и двеста долара. Толкова е инвалидната ми пенсия за това — хиляда и двеста долара. И каква работа мога да си намеря сега? А, кажете ми! Машинописка, нали?
Той изкриви устни в саркастична усмивка, която я накара да потрепери — в нейните очи той стана опасен. Дали не търсеше отдушник за яростта си, запита се тя. Дафи изправи гръб, погледна го право в очите и мислено му изпрати послание да не изпробва силата си върху нея.
— Няма намесени наркотици — повтори той.
— Нещо, което имате в базата — отвърна тя.
Той кимна. Мускулите зад челюстта му изпъкнаха с големината на кестени. Очите му се отвориха широко. Беше изплашен, обзет от ужас. От военните или от мъжа от сделката, запита се тя.
— Какво си продавал? Военни тайни?