Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Емили: Колко?
Дафи натисна бутона за връзка на уоки-токито:
— Кажи му по-дълъг период. Накарай го да разбере.
Емили: Луната ще бъде във възход чак след месец.
Н. Хол: Какво?!
Емили: Луната ще пречи на бизнеса ти. Любовта ти обаче ще бъде във възход.
Гейнис каза:
— Тази жена е страхотна!
Емили: Няма да има повече усложнения, ако действаш бързо. Това момче, каквото и да е, няма повече да ти попречи. Ти си го изплашил.
Н. Хол: То ми открадна парите (мълчание). Слушай… Можеш ли да ми помогнеш — да го намерим? (мълчание). Ще ти дам повече (мълчание). Не мога да го намеря — като че се изпари.
Болд каза въодушевен:
— Можем да се възползваме от това.
— Не! — изсъска Дафи.
Болд задържа погледа си върху нейния, в неговия се четеше твърда решимост.
— Това ще спаси Бен от обвинение в кражба, а може и да ни даде търсения повод за обиск.
Дафи, без да откъсва очи от Болд, изрече в уоки-токито:
— Ако знаеш къде са парите, скъпа, крайно време е да ти се яви видение. Кажи му! Нали всички искаме да спасим Бен?
Тримата като по команда затаиха дъх и зачакаха решението на Емили.
Емили: Виждам кафява къща. Малка.
Усещайки, че го залива вълна от облекчение, Болд нададе радостен възглас:
— Успяхме!
Н. Хол: Това е къщата на момчето!
Емили: Парите са там (мълчание). Има и втори етаж, нали?
Н. Хол: (звучейки развълнуван) Да!
Емили: Стаята на момчето. Има една кутия. От пластмаса. Секунда… (мълчание) Квадратна.
Н. Хол: Кутия за цигари?
Емили: Не.
Н. Хол: Кутия за играчки. Касичка. Нещо подобно.
Емили: Чантичка за сандвичи? (мълчание) Аха! Сега виждам по-ясно. Видеокасета е. Кутия за видеокасета.
Н. Хол: (развълнуван, шум от провлачване на стол) Колко?
Емили: Какво колко?
Н. Хол: Колко ти дължа?
Емили: (дълго мълчание)
Дафи й подсказа:
— Приключвай! Нека да си тръгне.
Емили: Десет за хороскопа.
Н. Хол: Давам ти двайсет (мълчание). Ще пробвам да уредя нещо утре или вдругиден.
Емили: Да, по-добре отколкото следващата седмица.
Н. Хол: Пак ще дойда да ми кажеш добре ли е, или не.
Боби Гейнис попита:
— Ще го последваме ли?
Болд отвърна:
— Не, ние ще водим. Знаем много добре къде ще отиде. Рано или късно все ще отиде да си прибере парите.
Дафи каза:
— Той?! Веднага ще отиде да си ги прибере. Хващам се на бас!
38.
Болд смяташе да арестува Хол в къщата на Бен.
Беше получил потвърждение, че над дома на Хол — описан като фургон в Паркланд — вече беше установено наблюдение. Поддържащият екип беше приведен в готовност.
Хол излезе от къщата на Емили — наблюдавана от десетки очи — влезе в микробуса и потегли, а полицаите от отдел „Убийства“, от спасителния отряд и сапьорите останаха неми свидетели. Много от тях изпитаха разочарование, бушуващият в организмите им адреналин заради трескавото очакване и възбудата не беше намерил излаз, а готовността им за действие — приложение.
Синият микробус се движеше все още по Двадесет и първа улица, после изви по „Йеслър“.
Зад волана на кафявата каравана застана Гейнис, тя направи обратен завой и потегли в северна посока по Двадесет и първа, след това изви надясно по „Спрюс“, после пак надясно по Двадесет и първа. По радиостанцията им съобщиха, че микробусът на Хол чака на светофара на „Йеслър“ и Двадесет и трета улица.
Полицейската каравана изви в една от пресечките и пое в южна посока. Болд видя микробуса в дясното платно — деляха ги четири коли, чакащи на светофара.
— Ето го — посочи сержантът на другите.
Подминаха го. Болд не откъсна очи от него, докато не го изгуби от поглед. После бръкна в жабката за карта на града.
Както се очакваше, само след няколко минути се оказа, че микробусът е извил в южна посока по Двадесет и трета улица.
Болд предупреди Гейнис:
— В южна посока се намира и Паркланд.
— Не отива там — обади се Дафи.
— Ще го следваме на юг, докато разберем какво ще прави — реши Болд, подразнен от самоувереността на Дафи.