Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Баща ми карал свине от Де Моан за Линкълн. И знаете ли какво станало? Казаха, че едното от колелата попаднало в канавката. Всички прасета се събрали на една страна, катурнали ремаркето и то повлякло и кабината. Камионът се преобърнал на средата на шосето. И това е. Тогава бях на четиринайсет.
Тя му кимна съчувствено. Вдигна ръка и се почеса по врата, давайки по този начин уговорения знак на Болд.
Сержантът нахлу в залата за разпити начумерен и гневен.
— Сега е мой ред — обяви той. — Ти напускаш.
— Няма начин — възпротиви се Дафи. — Той не иска да говори с теб.
— Това ама изобщо не ме интересува — отряза я Болд. — Убил е една жена и я е напъхал в скривалището…
Както седеше, Хол се извърна към него и отпусна ръце върху масата.
— Това са пълни глупости.
— Ти ме прекъсна, сержант. — Тя погледна часовника си. — Не сме свършили още с Ник — каза тя, наричайки го с умалителното му име. До този момент го беше наричала само Никълъс. Идеята й беше да установи връзка помежду им, изолирайки Болд, доколкото беше възможно. — Имате ли нещо против, ако ви наричам Ник? — обърна се вече към заподозрения, който изглеждаше объркан и изплашен. А на Болд подхвърли: — Ако Ник иска да говори с теб вместо… — И остави нарочно изречението недовършено.
— Не! — възпротиви се заподозреният.
— Ето, виждаш ли? — натърти тя, извръщайки се към Болд. — Трябва да изчакаш да ти дойде редът.
— Нищо няма да изкопчиш от него — настоя Болд. — Нека аз да го подхвана. Такива като Ник са ми ясни и малко ми остава да го накарам да пропее.
— Не се отказвам — противопостави му се Дафи. — Изходът е там. — След което добави: — Ако главата ти не е твърде дебела, за да се промуши през нея. — И тя погледна към Ник. Заподозреният се ухили. Чудесно, помисли си тя. Мой е. — Напусни! — изсъска на Болд.
Сержантът хвърли поглед на Хол и излезе от тясната стая.
— Тези обвинения са пълни глупости — изрече на един дъх Хол. — Не съм убивал никаква жена.
— Вижте, по-добре е да не се правите на ням — каза тя и продължи с любезен и спокоен тон: — Ако повярват, че ми сътрудничите, ще можем да ви оставим тук. Иначе ще ви изпратят в щатския затвор. Защото веднъж като ви затворят там, могат да минат седмици, даже месеци. А сега в съда са затрупани с много дела.
— Аз не се правя на ням — отрече Ник. — Не знам нищо за никаква жена.
— Вижте, работата е там, че могат всякак да докажат, че сте бил в къщата. А какво сте търсил там, ако не да премахнете уликите, че сте я познавал?
— Не я познавам.
— Не сте я познавал — поправи го тя. — Пак ви казвам, тези момчета нямат много ум в главата. — Повишавайки тон, тя продължи: — Толкова са тъпи, колкото изглеждат. Изобщо не им щракат релетата.
— Те наблюдават ли ни сега? — попита той.
Тя кимна утвърдително.
— Подслушват ли ни?
Тя отново кимна.
— Можем ли да говорим — само вие и аз? Без тях?
— Ще проверя.
— Проверете — помоли той. — Ще говоря с вас, но насаме. Нали разбирате? Без записи.
— Добре — кимна тя. Всичко казано в тази зала се записваше. В тетрадка, на касетофон или с камера. Но закон за „Бокса“ беше да се угажда на клиента. — Нека да проверя — избъбри, давайки му надежда.
— Не съм убивал никаква жена — повтори той, повишавайки тон. — Никога не съм бил в тази къща. Повярвайте ми.
Тя излезе от стаята. Болд и Шосвиц я посрещнаха на вратата, водеща към зоната с офисите.
— Страхотна си — възхити й се Болд.
— Мисля, че потръгна.
— Мислиш? Ти направо го срази — похвали я Болд.
— Смятам, че ще разкаже за срещата на летището — каза тя, — ако го притиснем с обвинението в убийство.
Шосвиц напомни:
— Срещу Сантори сме повдигнали същото обвинение.
— Той не го знае — възрази му Дафи, след което попита Болд: — Какво става с микробуса и с фургона, в който живее?
— От лабораторията са проверили микробуса. Кучетата не са надушили нищо.
— Как така?
— Защото няма въглеводороди — отвърна просто Болд. — Тренирани са да надушват само тях. Такъв е изводът. — Болд ги остави за миг и отиде в офиса си, взе от бюрото фотокопия на доклади от лабораторията. Подаде ги на Дафи и натърти: — Ето ти оръжието, с което можеш да го притиснеш.
Тя прегледа документите в ръцете си, сравнявайки данните от цялостния доклад и паметната записка, която според отметката беше съставена само преди двадесет минути.