Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Сгрешили ли сме? — попита тя Болд зашеметена.
— Изобщо няма да ни навреди, ако ни отговори на някои въпроси.
— Нещо против аз да му задавам въпросите? — попита тя. — Или държиш да си ти?
Шосвиц се намеси, за да ги предупреди:
— Много внимавайте как ще се справите. Не искам никакви…
— … издънки. Разбрано — довърши тя.
Болд й каза:
— Твои са, ако ги искаш.
Тя засия. Лейтенантът поклати глава от неудоволствие и се отдалечи.
— Не е особено доволен, че момчето е при теб. Притеснява се, че това ще ни излезе през носа.
Тя усети как се изчервява.
— И преди сме постъпвали така. Шосвиц си е такъв, за всичко се притеснява. — После махна с ръка в посока към залата за разпити. — Да отивам ли?
Болд й рече насърчително:
— Прегази го.
— Ще ни оставят да поговорим насаме — информира тя заподозрения. В маломерната стая беше горещо и тя се почувства неудобно. — Няма да подслушват без мое знание — додаде.
Това не беше лъжа, въпреки че тя я използва, за да го заблуди. Те подслушваха, и то с нейно знание. За нея най-важното беше да измъкне Бен от бъркотията. Това можеше да стори само при пълни самопризнания, удостоверени с подпис. Независимо от усилията, тя не виждаше това да става; почувства се обезсърчена, но не победена. Човек трябваше да улучи правилния подход; защото един разпит беше като течна маса — непостоянен и променлив.
Провалът беше в основата на повечето лични проблеми, които тя като професионалист трябваше да полага усилия да разреши. Провалът да се справиш със системата, която отблъскваше всякакъв шанс за усъвършенстване на закона. Провал в усилията да прочистиш улиците от калта и тинята, от боклука и утайката. Провал в усилията да помогнеш или да убедиш висшестоящите във важността на случая. Провали и у дома: в диалога; в леглото; като родител; като партньор. Тези провали вършеха разрушителната си дейност бавно, незабележимо. В момента, когато започнеше да боли, на практика се оказваше, че е твърде късно да се сложи край на разрушенията, единствено можеше да се направи опит да се запуши дупката, да се намери нещо, с което да се запълни празнотата. Това нещо се явяваше под формата на цигари, на алкохол, на кокаин и амфетамини, пристрастеност към секса или към физическото насилие. Ранните предупредителни сигнали бяха дръзко поведение, бурно несъгласие с най-обикновени неща, отсъствие от работа или училище.
С течение на годините тя беше разбрала, че и заподозрените не бяха по-различни: заменяха болката с престъпление. И тя не беше по-различна. Самото предположение, че може да се провали, й причиняваше болка.
— Никого не съм убивал — изрече Хол. — Никога. Трябва да разберете. Повярвайте ми. Никого. Никога.
— Ръката — вметна тя, знаейки, че тя е неговата болка. — Разкажете ми за ръката.
— Не!
— Хората се заглеждат в нея и извръщат глави. Говорят зад гърба ви. Карат ви да мислите за нея, даже и тогава, когато сте успял да забравите. И така не можете да избягате от това. То ви следва навсякъде, залепило се е за вас като друг човек — някой, когото изобщо не разбирате.
— Сега не говорим за ръката ми.
— Аз говоря.
— Говорим за обвиненията в убийство. Никога…
— Аз говоря за ръката ви — прекъсна го тя. — Мислите, че работя против вас? Може да се окаже, че е била удушена с голи ръце. А на вас това ще ви е от полза.
— Истина ли е? — попита той.
— Казах може да се окаже. Сега ми разкажете за тази ръка. Откога е така?
— Три години и седем месеца — отвърна той.
Очите му добиха унесен израз.
— Как стана?
— Беше нещастен случай. Бях на дежурство…
Тя довърши:
— Във военновъздушни сили.
— Аха и какво от това?
— Как стана?
— Бяхме заложили взрив. Фосфорест. Направи засечка. Оказа се, че проблемът е в детонатора. След това избухна по-рано.
Тя се загледа в обгорялата му ръка — достатъчно дълго, за да е сигурна, че той изцяло е погълнат от мисълта за нея. След това го попита:
— Защо бяхте в онази къща?
Той извърна глава.
— Защо не ми кажете? — подкани го тя. — След като не е свързано с жертвата.