Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Ноздрите му потръпнаха, а в очите му се появи див израз. Обясни просто:
— Едно дете ми открадна парите.
Дафи усети прилив на ентусиазъм. Още, подкани го тя мислено.
— Казаха ми, че са в къщата. Кълна ви се. Нали ги намерихте у мен — това са моите пари.
Тя го попита:
— Знаете ли какво са открили във връзка с трупа — от лабораторията? И в скривалището, където е бил?
И тя пръсна документите, които й беше дал Болд върху масата.
— Казвам ви, изобщо не знам за никакъв труп.
Тя реши да възприеме по-груб подход, да се държи заповеднически, по военному — ситуация, напълно позната на Хол. Пое дълбоко от вкиснатия въздух на стаята и тръсна:
— Виж какво, господинчо, като ти задавам въпроси, очаквам нещо повече от обикновен отговор, очаквам да ми се каже истината. Ако истината ти идва в повече, тогава няма какво да правим тук. Сега разбра ли ме, господин Хол?
— Да, госпожо.
— Така е по-добре. Сега ще ти кажа какво са открили в скривалището, освен трупа. А в замяна на това искам да ми кажеш истината — за разнообразие — и тогава може би, казвам може би, ще мога да ти отърва кожата от сержант Болд, който изобщо няма да се церемони и ще те прати в затвора и повече няма да ти обърне внимание. Да не мислиш, че сержант Болд го е грижа за твоята версия?
— Не, госпожо.
— Точно така. Не се интересува. Бюрото му е задръстено от нерешени убийства, а от негова гледна точка по този случай всичко е ясно. Ти си поредната бройка. От негова гледна точка следващата ти спирка са предварителният съд, съдът със съдебни заседатели и килията за смъртници. — Тя потупа по документите пред себе си, събирайки целия гняв, на който беше способна, и давайки му израз в неумолимия си и пронизващ поглед. — Ясна ли съм?
— Да, госпожо.
— Сега вече имам чувството, че нещата ще потръгнат, Ник. Имам чувството, че ще започнем да се разбираме. И ти ли имаш това чувство?
— Да, госпожо.
— Гледай ме в очите, Ник. Така е по-добре. Нали?
— Да.
— Открили са твои отпечатъци в скривалището, Ник. Където са открили трупа на жената.
Лицето му като че замръзна, в изражението му имаше и шок от изненадата, и осъзнаване какво го очаква.
Тя обясни:
— В това няма никакво съмнение. Разбираш ли сега какво се получава? Това, което ние наричаме улика. Доказателство. И то ще ти спечели смъртна присъда.
Известно време Ник не можеше да произнесе и една дума. След това Дафи видя как той излезе от вцепенението, а погледът му стана празен и отсъстващ. Най-сетне проговори:
— Не, вижте… Вие нищо не разбирате.
Тя му отвърна:
— Не, аз нищо не разбирам. Но Болд е убеден, че е разбрал.
— Схванали сте всичко погрешно.
— Това, което аз схванах — поде тя, — е, че — и това го има записано на лента — според думите ти не си бил в къщата друг път, освен тази вечер. „Не съм бил друг път в тази къща. Повярвайте ми“ — изрече тя, четейки бележките си от разпита му. — И аз ти повярвах. Обаче сега не ти вярвам, да не говорим за сержант Болд.
— Не, не — бил съм там — коригира той предишните си показания.
— Това и на нас ни е ясно, Ник.
— Миналата седмица — добави той.
— Значи казваш, че просто случайно си бил в скривалището. Така ли? — смръщи се тя и добави със саркастичен тон: — Е, това обяснява всичко! Вече няма нищо неясно за мен. — Тя изправи гръб и приглади косата си. Усещаше се много изморена и в същото време във върхова форма. Такъв тип работа обичаше. — Не е открит начин да се разбере от коя дата са дадени отпечатъци. Кои са по-стари и кои — по-нови. Не може да не го знаеш. Дали са от миналата седмица, или от миналата година, за момчетата от лабораторията няма значение. И за съдебните заседатели няма да има разлика. — Тя впи очи в неговите и направо го помоли: — Помогни ми! Кажи ми какво, по дяволите, си правил там, Ник? Как да обясним отпечатъците ти в скривалището на Болд? Ти ли уби тази жена?
— Не, не, не — изпъшка заподозреният, клатейки яростно глава и удряйки с обгорялата ръка по масата.
— Тогава говори.
— Бях на летището — изрече той, напускайки тъмнината на несигурността и лъжата и стъпвайки най-сетне върху стабилната почва на истината.
Изповедта се точеше лека-полека, признанията идваха едно по едно, разглобявайки скалъпената конструкция на фалшивата истина и позволявайки на действителната истина да заеме нейното място. Дафи имаше чувството в такива случаи, че копае в мокрия пясък под грохота на настъпваща вълна — хвърляше пясъка настрани, за да може водата да запълни дупката.