Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Той е вътре — каза Дафи, по тона й личеше колко е развълнувана.
Над същия прозорец надвисна тъмна сянка.
Никълъс Хол беше на по-малко от два метра разстояние, а вниманието му беше насочено към задния двор.
Болд прошепна:
— Той ни усети. Този човек има добра интуиция.
По-скоро почувства кимването на Дафи.
Сянката прекоси прозореца и изчезна. За Болд усещането беше като полъх.
Дафи продължаваше да се притиска в него. Болд искаше да я отстрани от себе си, но не го направи. Вместо това се наслади на топлината й, на дъха й, разхлаждащ врата му, на нежното докосване на пръстите й отстрани на кръста му.
— Хайде, излизай — прошепна тя, подканвайки заподозрения.
Болд съвсем искрено желаеше мъжът да открие парите, знаейки, че нямаше да се бави толкова, ако вече ги беше намерил.
— Ами ако излезе без парите? — попита тихо Дафи.
— Това ще бъде абсолютен провал — отвърна Болд.
Нямаше нужда да обяснява повече.
Дафи прошепна:
— Петстотин долара са истинско състояние за него. Ще ги намери.
Болд пъхна лакътя си помежду им. Не можеше да я остави да му шепне в ухото. Не можеше да я остави да го прегръща. Беше му станало горещо и пулсът му се беше ускорил. Тя усети мушването на лакътя му и се притисна още по-силно към него.
Чуха как Хол бяга по вътрешната стълба надолу. Болд се притесни да не се е отказал. Разочарованието премина като вълна през тялото му. Без парите арестът му щеше да бъде абсолютно излишен и неподплатен с доказателства. Прокурорът направо щеше да му се изсмее. По-добре щеше да бъде, ако беше издействал предварително разрешение за арест или пък се задоволеше само с наблюдението.
Задната врата се отвори със скърцане. Невидимият Хол явно се колебаеше.
Четейки както винаги мислите на Хол, Дафи каза:
— Ами трупът? Какво ще кажеш за подозрение в убийство? Това не е ли достатъчно основание за арест?
„Бинго“, помисли си Болд.
— Колко е хубаво, че те имам — прошепна той. Подаде й фенера и извади револвера си. — Готова ли си? — попита.
Заподозреният излезе от потъналата в мрак къща и затвори вратата.
— Когато кажеш — прошепна Дафи.
Болд натисна бутона на уоки-токито три пъти.
Извърна глава, за да я погледне в лицето и устните им леко се докоснаха. Изви тяло назад и започна да свива пръстите на свободната си ръка. Едно… две… три…
Болд ритна с крак вратата на бараката. Дафи примигна срещу светлината.
— Полиция! — извика Болд. — На земята — веднага!
Хол буквално падна на земята, разпервайки ръце. Реакцията му изненада Болд.
Дафи възкликна:
— Ето какво им е хубавото на тези военни. Знаят как да изпълняват заповеди.
Дафи осъзна, че го обича, но никога няма да бъде неин. Мислите й не бяха насочени към къщата или към заподозрения, или към извършваната от него кражба, а към Болд, към мъжа, към сержанта, към любовника, към приятеля. Недостижимият. После в мислите й се появи заподозреният, много бързо обаче те отново полетяха към Болд — в тези притеснени минути, делящи я от своеобразната им прегръдка, и думите му, когато я беше попитал дали е готова, след това мислите й се отклониха към възможността да живее с него и осъзнаването, че всички шансове за това вече са отминали. Вероятност, която толкова пъти беше приемала като достоверна и също толкова пъти беше отхвърляла като несъществуваща, както направи и сега. Въпреки това тази мисъл посвоему я успокои. Чувството й към Оуен приличаше много на любов, но всъщност беше нещо като да се впуснеш в нова връзка след нещастна любов, опит да се отърси от тежестта на чувството си към Лу Болд. Опитът се беше оказал неуспешен — нещо, за което тя си беше дала сметка през последните седмици, нещо, което Оуен беше усетил веднага. Тя се изправи пред факта, че личният й живот отново беше претърпял крушение, и се запита дали всъщност не мислеше прекалено много, а не се отдаваше повече на чувствата — или може би беше тъкмо обратното? Ако трябваше да слуша приятелите си, тя беше прекалено своеволна и неотстъпчива, упорита, непреклонна и властна. Това бяха същите тези приятели, които й казваха колко я обичат. Ако трябваше да слуша Оуен, тя беше красива и умна, отзивчива и даваща подкрепа. Ако трябваше да слуша сърцето си, то й казваше, че едновремешното уважение към Лу Болд беше прераснало в безусловна любов. Тя му се възхищаваше заради неговата музикалност, заради лидерските му способности, заради интелигентността и човечността му. Той не беше без недостатъци: постоянно беше измъчван от неувереност, излишна състрадателност и склонност да прикрива истинските си настроения. Беше изключителен баща, лоялен съпруг и тя го искаше за себе си. Лиз да върви по дяволите…