Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Айез Седай обърнаха и подкараха бавно през редиците на ликуващата армия. Времето на скърби щеше да дойде, за жалост. Айез Седай не можеха да се сражават във всяка битка. Засега обаче Егвийн остави войниците да се насладят на победата, защото беше най-хубавата победа. Тази, която не оставяше рани в редиците им.
- Лорд Дракона и съгледвачите му започнаха да разузнават Шайол Гул. - Башийр посочи една от защрихованите карти. - Съпротивата ни в Кандор и Шиенар принуждава Сянката да ангажира все повече от силите си на тези фронтове. Скоро земите на Погибелта ще бъдат почти опразнени, освен малко ядро от защитници. Тогава ще може да удари по-лесно.
Елейн кимна. Усещаше Ранд някъде в дълбините на ума си. Беше притеснен за нещо, въпреки че беше твърде далече, за да долови нещо повече от това. Понякога я посещаваше в лагера й в Бремския лес, но засега беше на един от другите фронтове.
Башийр продължи:
- Амирлин би трябвало да може да удържи в Кандор, предвид многото преливащи, с които разполага. За нея не съм притеснен.
- Но се безпокоиш за Пограничниците - каза Елейн.
- Да. Те са изтласкани от Тарвинската клисура.
- Иска ми се да можеха да се задържат на място, но бяха съкрушени числено. Нищо не може да се направи, освен да им отклоним колкото помощ можем.
Башийр кимна.
- Лорд Мандрагоран сигурно би могъл да забави отстъплението си, ако имаше повече Айез Седай или ашамани.
А от тях не можеше да се заделят. Беше му изпратила няколко Айез Седай от армията на Егвийн, за да му помогнат в отстъплението, и това бе помогнало. Но щом и самият Ранд не бе могъл да отбие Властелините на ужаса там…
- Лорд Агелмар ще знае какво да направи - каза Елейн. - Ако Светлината благоволи, ще може да отклони тролоците от по-населените райони.
- Такова отстъпление - почти бягство - не предлага никаква възможност за насочване посоката на боя. - Башийр посочи картата на Шиенар.
Елейн я огледа. Пътят на тролоците _нямаше_ да избегне населената земя. Фал Дара, Мос Шираре, Фал Моран… а срещу Властелините на ужаса градските стени щяха да са безполезни.
- Известете Лан и лордовете на Шиенар - каза тя тихо. - Заповядайте Фал Дара и Анкор Даил да бъдат изгорени, а също Фал Моран и села като Медо. Те вече палят колкото земеделска земя могат - опразват и градовете. Евакуирайте цивилните в Тар Валон.
- Съжалявам - промълви Башийр.
- Това трябва да се направи, нали?
- Да.
Светлина, каква бъркотия. „Е, а ти какво очакваше? Ред и простота?”
Стъпки по сухите листа издадоха идващия към тях Талманес. Придружаваше го един от командирите му. Кайриенецът беше уморен. Всички бяха уморени. Десет дни битка бяха само началото, но възбудата на боя вече заглъхваше. Истинската работа на войната тепърва предстоеше. Дни в сражения или в очакване на бой, нощи, прекарани в сън с меча в ръка.
Сегашното местоположение на Елейн в Леса беше идеално. Беше започнала деня на хиляда разтега по на юг, но с постоянното им оттегляне се налагаше непрекъснато да се мести. Три лесно достъпни потока, място за лагер на много войска, дървета на билото на хълма, които служеха и за наблюдателни кули. Жалко, че трябваше да напуснат тази позиция на заранта.
- Тролоците владеят целия южен участък на гората - каза Башийр и приглади мустаците си с юмрук. - Избягват поляните. Това означава, че конницата ни няма да може да действа ефективно.
- Драконите са практически безполезни тук, ваше величество - каза Талманес. - След като тролоците вече странят от пътищата, трудно можем да им нанесем някакви щети. Почти невъзможно е да се маневрира с талигите в гората, а когато все пак произведем изстрел, събаряме повече дървета, отколкото Твари на Сянката.
- Ами онова… онова, за което говореше Алудра?
- Драконовите й зъби ли? - каза Талманес. - По-добро е - драконът изстрелва много парчета метал вместо една топка. Пръска се нашироко и действа сравнително добре в гората, но все пак твърдя, че драконите нанасят по-малка щета, отколкото си заслужава рискът.
- Мисля, че гората ни даде всички предимства, които можеше - каза Башийр, докато местеше няколко фигурки на тролоци по картите. - Смалихме броя им, но те захитряват, задържат се в гъстите гори и се опитват да ни обкръжат.