Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Какво означава това?
— Означава, че дори и да иска, дори и да чувства онова, което чувстват другите жени, никога няма да се влюби или да има деца. Няма да е в състояние да има дори онези неангажиращи физически връзки, каквито Хектор има кажи-речи веднъж в седмицата — каза Лукас. — Тя е свещено обвързана с трите Богини на съдбата, и те не желаят да делят дъщеря си с други.
— Но ако тя се чувства като жена, защо не може да се държи като такава? Кого го е грижа какво казват три прашни стари моми? — попита Хелън убедително, но това разстрои Лукас още повече.
— Ти не разбираш, Хелън. Говорим за Богините на съдбата, не за двойка твърде закрилнически настроени родители, които държат дъщеря им да си остане девица. Мойрите не могат да бъдат избегнати или измамени. Касандра няма да може да се измъкне тайно през прозореца на спалнята си и да прави секс с някое готино момче, с което се е запознала на парти — каза той, като крачеше из стаята. — Дори и ако е мъж, когото тя истински уважава, мъж, когото би могла да обикне, Богините на съдбата ще ги разделят. Самата Съдба ще се погрижи Касандра да не види този мъж никога повече.
— Колко жестоко — каза Хелън ужасена.
— А някой ден Богините на съдбата ще я разделят и от нас, собствените й близки. Сега трудно би се досетила, но ние с нея някога бяхме много близки. Тя ме хващаше за ръка всеки път, когато вървяхме един до друг, но вече не — каза той, с пресекващ от вълнение глас. — Беше най-сладката малка сестричка на света, кълна се. Такова голямо, топло сърце, и такъв голям, остър ум — всичко това, събрано в най-дребничкото момиче, което си виждала. Сега започва да прилича повече на тях. Студена, педантична, непреклонна.
Хелън сложи ръце на кръста му и зачака безмълвно, докато той беше готов да я притегли в прегръдките си и да се отпусне върху нея, което той най-после направи плавно. Прегръщаше го само от няколко минути, когато Ариадна влезе в библиотеката и й каза, че трябва да дойде в кухнята.
— Какво има? — попита Лукас.
— Майка ти разбра за цялата тази история с пояса на Афродита, и направо може да се каже, че изпадна в истеричен пристъп. Люк — призна Ариадна със свито сърце, докато нежните й очи се стрелкаха съчувствено между двамата. — Леля Ноел поиска да се срещне с Хелън.
Целият въздух сякаш изчезна от стаята, всмукан от дробовете на Лукас. Ариадна се завъртя на пета, а Лукас хвана Хелън за ръката.
— Това лошо ли е? — задъхано се обърна Хелън към Лукас, докато следваха Ариадна през къщата.
— Да — прошепна той. — Слушай, ще ми обещаеш ли нещо?
— Какво?
— Обещай ми, че каквото и да ти каже майка ми, това няма да е последният път, когато разговаряш с мен. — Лукас я накара да спре и да се обърне. Хвана скованите й рамене и притисна устни към челото й, докато говореше. — Обещай, че ще говориш отново с мен. Дори да е само веднъж.
— Обещавам — заекна тя, без да е сигурна дали това наистина й се случва, или се е залутала в някакъв чудноват сън.
Тя и Лукас влязоха в кухнята, като се държаха здраво за ръце, сякаш за последен път.
Ноел хвърли поглед към Кастор и посочи към тях, сякаш бяха най-важното веществено доказателство в обвинението й.
— Люк, върви горе — каза Кастор, без да може да го погледне в очите.
— Мисля, че имам право да чуя това — отвърна той спокойно. Хелън стисна здраво ръката му и хвърли поглед наоколо към тържествено сериозните лица на всички.
Нещо беше много не наред. Хелън задиша толкова бързо, че й се стори, че за първи път в живота си може наистина да остане без дъх.
— Искам всички да излезете. Това е моето огнище и мое свещено право в името на Хестия — каза Ноел твърдо, сякаш изпълняваше стар ритуал. — Сега въпросът е само между Хелън и мен.
След няколко мига мълчание Джейсън се раздвижи пръв. Когато видя изражението в очите на Ноел, той се приближи до Лукас и със сила раздели ръката му от тази на Хелън. Хелън бе убедена, че ако го бе направил някой друг, Лукас щеше да се съпротивлява, но той позволи на Джейсън да го отведе горе. Всички останали се изнизаха от кухнята с печални изражения. Тоест всички, освен Палас. Хелън забеляза, че той изглеждаше удовлетворен, дори малко самодоволен.
— Седни — каза Ноел, като издърпа един стол за себе си и седна с лице към Хелън. — Не разбираш какво се случва, нали?
Хелън поклати глава и преглътна. Ноел зададе друг въпрос:
— Ариадна ти обясни за Примирието, нали?