Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— О, не! — каза Мауч. — Това е различно. Това е правителствена институция. Освен това е нестопанска. И ще бъде достатъчна, за да се грижи за целия научен прогрес.
— Напълно достатъчна — каза доктор Ферис.
— А какво ще стане с всички инженери, професори и други такива, когато затворите всички лаборатории? — попита Фред Кинън. — От какво ще живеят, при условие, че всички други работни места и бизнес начинания са замразени?
— Аха — каза Уесли Мауч и се почеса по главата. Обърна се към господин Уедърби. — Да ги сложим на помощи, а, Клем?
— Не — каза господин Уедърби. — За какво? Не са толкова много, че да грачат. Толкова малко са, че няма значение.
— Предполагам — каза Мауч, обръщайки се към доктор Ферис, — че ще поемете някои от тях, Флойд?
— Някои — бавно каза доктор Ферис, сякаш вкусваше всяка сричка от отговора си. — Тези, които са готови да сътрудничат.
— Ами останалите? — попита Фред Кинън.
— Ще трябва да почакат, докато Комисията по унификация им намери някакво приложение — каза Уесли Мауч.
— А какво ще ядат, докато чакат?
Мауч вдигна рамене.
— Все ще има някакви жертви във времена на извънредно положение. Нищо не може да се направи.
— Имаме право да го направим! — изведнъж извика Тагарт, предизвиквайки тишината в стаята. — Имаме нужда от това. Имаме нужда, нали?
Отговор не последва.
— Имаме право да защитим препитанието си!
Никой не му се противопостави, но той продължи с писклива и умоляваща настойчивост.
— За пръв път от векове насам ще сме в безопасност. Всеки ще знае мястото и работата си, както и мястото и работата на останалите, и няма да сме оставени на милостта на всеки новодошъл маниак с нова идея. Никой няма да ни изтласква от бизнеса, да краде пазари, да подбива цените или да ни превръща в отживелица. Никой няма да идва и да ни предлага някоя проклета нова приумица и да ни изнудва да решаваме дали да изгубим ризата от гърба си, като я купим, или да изгубим ризата от гърба си като не я купим, но някой друг го направи! Няма да трябва да решаваме. Никой няма да може да решава каквото и да е. Ще бъде решено веднъж завинаги — погледът му се движеше умолително от лице на лице. — Вече са открити достатъчно неща, достатъчно за комфорта на всички, защо трябва да се разреши да продължават с откритията? Защо трябва да им позволяваме да разтърсват земята под краката ни на всеки няколко крачки? Защо трябва непрекъснато да сме на въртележката, в постоянна несигурност? Само заради няколко неспокойни, амбициозни авантюристи? Трябва ли да пожертваме удовлетворението на цялото човечество заради алчността на неколцина антиконформисти? Нямаме нужда от тях. Никаква нужда. Ще ми се да се откажем от това боготворене на героите! Герои? Причинявали са само проблеми, из цялата история. Карали са човечеството диво да се надбягва, без да го оставят да си поеме дъх, без почивка, без лекота, без сигурност. Да тича, за да ги догони… винаги, без край… И тъкмо когато ги настигнем, те са отново с години напред… Не ни оставят шанс… Никога не са ни оставяли шанс… — очите му се движеха неспокойно, погледна към прозореца, но побърза да отклони погледа си: не искаше да вижда белия обелиск в далечината. — Приключихме с тях. Победихме. Това е нашата епоха. Нашият свят. Ще имаме сигурност, за пръв път от векове, за пръв път от началото на индустриалната революция!
— Е, значи това е антииндустриалната революция — каза Фред Кинън.
— Що за глупости говориш! — сопна се Уесли Мауч. — Не можем да кажем такова нещо публично.
— Не бой се, братле. Няма да го кажа публично.
— Това е тотална заблуда — каза Доктор Ферис. — Това е твърдение, породено от незнание. Всички експерти отдавна са съгласни, че плановата икономика постига максимум производителност и че централизацията води до свръхиндустриализация.
— Централизацията разрушава пагубното влияние на монопола — каза Бойл.
— Това пък как стана? — провлачено каза Кинън. Бойл не схвана подигравателния тон и отговори сериозно:
— Разрушава пагубното влияние на монопола. Води до демократизация на промишлеността. Прави всичко достъпно за всички. Например във времена като днешните, когато има такава отчаяна нужда от желязна руда, има ли смисъл да губя пари, работна сила и национални ресурси, за да произвеждам старомодна стомана, при условие, че съществува много по-добър метал, който мога да произвеждам? Метал, който всички искат, но никой не може да получи. Да не би това да е добра икономика, социална ефективност или демократична справедливост? Защо да не мога да произвеждам този метал, защо хората да не могат да го получат, щом им трябва? Само заради частния монопол на един себичен индивид? Трябва ли да жертваме правата си за неговите лични интереси?