Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Кой? — попита Лоусън. Доктор Ферис се поколеба, после вдигна рамене и отговори:
— Човекът без вина.
Лоусън зяпна неразбиращо.
— Какво искаш да кажеш? За кого говориш?
Джеймс Тагарт се усмихна.
— Искам да кажа — продължи доктор Ферис, — че няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетните цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи.
— Да не говориш за Хенри Риърдън? — попита Тагарт с необичайно ясен глас.
Името, което не искаха да произнесат, ги порази в последвалия миг тишина.
— И какво, ако е така? — внимателно попита доктор Ферис.
— О, нищо — каза Тагарт. — Само дето ако ставаше въпрос за него, щях да ти кажа, че мога да ти доставя Хенри Риърдън. Ще подпише.
По правилата на мълчаливия им език всички разбраха от тона на гласа му, че не блъфира.
— За Бога, Джим! Не! — простена Уесли Мауч.
— Да — каза Тагарт. — И аз бях потресен, когато научих… каквото научих. Не го очаквах. Очаквах всичко друго, но не и това.
— Радвам се да го чуя — внимателно каза Мауч. — Това е конструктивна информация. Може да се окаже наистина много ценна.
— Ценна — да — шеговито каза Тагарт. — Кога планираш да приложиш директивата?
— О, трябва да действаме бързо. Не искаме никаква информация за нея да изтича. Очаквам всички да спазвате пълна конфиденциалност. Бих казал, че ще сме готови да действаме след няколко седмици.
— Смяташ ли, че е допустимо преди замразяването на цените да уредим въпроса за цените на железопътния превоз? Мислех си за повишение. Малко, но изключително необходимо повишение.
— Нека го обсъдим двамата — дружелюбно каза Мауч. — Може да се уреди — той се обърна към другите, лицето на Бойл беше увиснало. — Все още има много детайли за отработване, но съм сигурен, че нашата програма няма да се натъкне на никакви сериозни трудности — той възвръщаше тона и маниерите си на публичен оратор, звучеше енергично и почти радостно. — Могат да се очакват някои тежки моменти. Ако едно нещо не работи, ще опитваме друго. Пробата и грешката са единственото прагматично правило за действие. Просто ще продължим да опитваме. Ако се появи някаква трудност, помнете, че е само временна. Само докато трае извънредното положение.
— Я кажете — попита Кинън, — как ще свърши извънредното положение, ако всичко спре на място?
— Не теоретизирай — нетърпеливо каза Мауч. — Трябва да се справяме с моментната ситуация. Не си губи времето с дребни детайли, когато общите насоки на политиката ни са ясни. Ще имаме властта. Ще можем да решим всеки проблем и да отговорим на всеки въпрос.
Фред Кинън се изкиска.
— Кой е Джон Голт?
— Не казвай това! — извика Тагарт.
— Имам един въпрос по седма точка — каза Кинън. — Според нея всички надници, цени, заплати, дивиденти, печалби и така нататък ще бъдат замразени от датата на директивата. И данъците ли?
— О, не! — извика Мауч. — Откъде да знаем от колко средства ще имаме нужда в бъдеще?
Кинън се усмихваше.
— Е? — сопна се Мауч. — И какво?
— Нищо — каза Кинън. — Само питам.
Мауч се облегна назад.
— Трябва да кажа на всички ви, че оценявам високо това, че дойдохте тук и ни помогнахте с мненията си. Бяхте ни от голяма помощ — той се наведе напред над календара си, остана неподвижен за момент, въртейки разсеяно молива си. После моливът се спусна, подчерта една дата и я загради. — Директива 10–289 влиза в сила на сутринта на първи май.
Всички кимнаха в знак на одобрение. Никой не погледна съседа си. Джеймс Тагарт се изправи, отиде до прозореца и дръпна завесата, за да закрие белия обелиск.