Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Млъкни, братле — каза Фред Кинън. — И аз чета същите вестници като теб.
— Не ми харесва отношението ти — каза Бойл с тон, претендиращ за правота и с поглед, който в някой бар щеше да означава подготовка за юмручен бой. Седеше изправен, представяйки се, че се е облегнал на колоните с параграфи върху жълтеникава хартия, които гласяха:
„Във времена на жизненоважна социална нужда, кои сме ние, че да пилеем общественото усилие за производство на остарели продукти? Трябва ли да оставим мнозинството в нужда, докато малцинството пази от нас по-добрите продукти и методи? Трябва ли да ни спре суеверието на патентните права?“
„Не е ли очевидно, че частната индустрия не може да се справи с настоящата икономическа криза? Докога, например, ще се примиряваме с позорния недостиг на риърдънов метал? Има крещяща обществена нужда от него, която Риърдън не може да удовлетвори.“
„Кога ще сложим край на икономическата несправедливост и специалните привилегии? Защо Риърдън трябва да е единственият, който може да произвежда риърдънов метал?“
— Не ми харесва отношението ти — каза Орън Бойл. — Щом ние уважаваме правата на работниците, ще изискваме от теб да уважаваш правата на индустриалците.
— Кои права на кои индустриалци? — провлачено каза Кинън.
— Склонен съм да мисля — побърза да каже доктор Ферис, — че втора точка е може би най-важната от всички в момента. Трябва да сложим край на това индустриалците да се оттеглят и да изчезват. Трябва да ги спрем. Това опустошава цялата ни икономика.
— Защо го правят? — нервно попита Тагарт. — Къде отиват всички?
— Никой не знае — каза доктор Ферис. — Не успяхме да намерим никаква информация или обяснение. Но това трябва да спре. Във времена на криза икономическото обслужване на нацията е също такъв дълг, какъвто е и военната служба. Всеки, който напусне, трябва да се разглежда като дезертьор. Препоръчах да въведем смъртно наказание за тези хора, но Уесли не е съгласен с това.
— Спокойно, момче — каза Фред Кинън бавно, с особен тон. Стоеше напълно неподвижно, с кръстосани ръце и гледаше Ферис по такъв начин, че всички в стаята изведнъж осъзнаха, че Ферис беше предложил убийство. — Да не съм те чул да говориш за смъртни наказания в промишлеността.
Доктор Ферис вдигна рамене.
— Не трябва да стигаме до крайности — побърза да каже Мауч. — Не искаме да плашим хората. Искаме да са на наша страна.
Основният ни проблем е дали… дали изобщо ще го приемат?
— Ще го приемат — каза доктор Ферис.
— Малко се притеснявам — каза Юджийн Лоусън — за трета и четвърта точка. Конфискацията на патентите е приемлива. Никой няма да защити индустриалците. Но се притеснявам за конфискацията на правата. Това ще настрои интелектуалците срещу нас. Опасно е. Става въпрос за нещо духовно. Не значи ли четвърта точка, че от сега нататък не трябва да се пишат или публикуват никакви нови книги?
— Да — каза Мауч, — така е. Но можем да направим изключение за издателския бизнес. И той е индустрия като всички други. Когато казваме „никакви нови продукти“, това ще означава просто „никакви нови продукти“.
— Но това е духовен въпрос — каза Лоусън, в гласа му имаше не рационално уважение, е суеверно благоговение.
— Не се бъркаме в ничий дух. Но когато отпечатате книга на хартия, тя става материална стока, а ако предоставим изключение за една стока, няма да можем да държим останалите дисциплинирани и няма да можем да направим нищо сериозно.
— Да, вярно е, но…
— Не се дръж като глупак, Джийн — каза доктор Ферис. — Не искаш няколко непокорни драскачи да получат договори, които да съсипят цялата ни програма, нали? Дори да прошепнеш думата „цензура“ сега, всички ще писнат, че ги убиваш. Не са готови — не още. Но ако оставиш духа на мира и го превърнеш в обикновен материален въпрос — не въпрос на идеи, просто въпрос на хартия, мастило и печатарски машини, — ще постигнеш целта си много по-лесно. Просто се уверяваш, че нищо опасно не се печата или чува — и никой няма да се бори с материалния въпрос.
— Да, но… не мисля, че на писателите ще им хареса.
— Сигурен ли си? — попита Уесли Мауч с поглед, който беше почти усмихнат. — Не забравяй, че според пета точка издателите трябва да публикуват също толкова книги, колкото и през основната година. Тъй като няма да има нови, ще трябва да препечатват — а публиката да купува — някои от старите. Има някои много стойностни книги, които никога не са получили справедлив шанс.