Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— И сега какво?
Доловил самотата в гласа й, Майкъл я прегърна и притисна здраво. След това кимна към автогарата.
— Трябва да се измъкнем от Сърбия. Тук хората на Драгович са навсякъде.
— Смяташ ли, че онези днес следобед в парка бяха негови хора? — Нима се беше случило днес следобед? Спомените й бяха започнали отново да се разпадат — къщичка от карти, рухнала в пълна бъркотия.
— Може би. А може да са и на Джакомо. Или на двамата заедно. Джакомо не би се поколебал да ни продаде, ако се яви възможност да спечели. — Той погледна към автогарата. — Още една причина да изчезваме оттук.
— Не забравяш ли нещо? — Тя се отдръпна и вдигна глава, за да го погледне в лицето. — Нямам паспорт.
— Аз работя за митническата служба. — Той бръсна една влажна къдрица от лицето й и се усмихна. — Нямаш чадър — ето за какво би трябвало да се тревожиш.
Майкъл я хвана под ръка. Надолу по една странична уличка, осеяна с хартийки от сандвичи, намериха туристическа агенция. Избелели афиши, залепени на витрината, показваха самолети на „Еър Юго“, издигащи се към безоблачно синьо небе; социалистически семейства се усмихваха по социалистическите плажове в Далмация или Крим. По-скорошни табели рекламираха евтини полети, обмяна на валута, продажба на сим-карти. А в най-долния ъгъл, върху оградена със светещ маркуч картонена табелка, се мъдреше надпис с червен флумастер: ВИЗИ.
Жена в черна рокля с посивяваща кестенява коса седеше зад олющено бюро и четеше клюкарска уебстраница на черния лаптоп.
— Трябва ми паспорт за сестра ми — каза Майкъл на сръбски и посочи Аби. — Леля ни в Загреб е много болна и трябва веднага да заминем.
Жената се смръщи.
— Паспортният отдел е затворен.
Банкнота от петдесет евро се появи в ръката на Майкъл. Жената я изгледа неодобрително.
— Вие да не сте от полицията? Мислите, че може да ме подкупите? — И енергично поклати глава. — Не, това е честна агенция.
Майкъл измъкна от джоба си карта, на която синееше флагът на Европейския съюз с жълтото съзвездие. Очите на жената се разшириха от уплаха.
— Аз работя за ЕС. Но няма проблем, защото съм в отпуска. Трябва ми паспорт за сестра ми.
Докато вадеше картата от джоба си, бе успял да измъкне и две стоеврови банкноти.
Жената вдигна рамене.
— Елате отново след седмица. Кой знае, леля ви може и да се оправи дотогава. Това е почтена агенция — повтори тя.
Майкъл сложи парите на бюрото.
— А вие може би ще надникнете да проверите какво имате в задното помещение — окуражи я той.
Аби излезе от туристическата агенция олекнала с хиляда евро и усещането, че е напълно нов човек. По-специално Лиляна Видич — жена с дълга до раменете черна коса, вирнат нос и хлътнали бузи. Тя се взря в снимката на уличното осветление и всмука бузи, опитвайки се да наподоби външния й вид.
— Няма нужда напълно да й приличаш — успокои я Майкъл. — Просто да е достатъчно приемливо за тях, за да приемат подкупа.
Тя си погледна часовника.
— Мина повече от час. Трябва да звънна в Лондон.
Намериха обществен телефон на главния площад и тя набра номера по памет. Майкъл чакаше пред телефонната будка. Аби мина през същата процедура с централата на Външното министерство, докато я свържат със Служба „Балканско сътрудничество“. Този път вдигна Марк.
— Къде си?
— На Балканите. — Вероятно щяха да проследят номера, но нямаше да ги улеснява.
— По дяволите, какво става? Джесъп е мъртъв, а ти — изчезна. Чувам разни смахнати неща за престрелки в Косово и някаква римска гробница.
— Пълна лудост — съгласи се Аби. — Подсети ме някой път да ти разкажа.
Тонът на Марк стана тревожен.
— Аби, трябва да си дойдеш. Нищо лошо не си направила. Просто искаме да поговорим с теб.
— Помниш ли огърлицата, която ти и Джесъп ми взехте?
— Какво за нея?
— Искам да ми я донесеш. — Тя почувства чисто новия паспорт в джоба си и безмълвно се помоли да свърши работа. — Чувал ли си за град Сплит в Хърватия? Ще се видим там утре в два пред катедралата.
— Очакваш да зарежа всичко и да скоча в самолета, за да ти донеса някакво бижу? — Гневът в гласа му беше театър, но смайването — истинско. — Трябва да ми кажеш нещо повече от това.